Мери Кларк - Бягство

О, чудесно, няма що, каза си Лейси. Климатикът не работи точно днес, един от най-горещите дни в годината. Нищо чудно, че този тип нервничи. Пък и не вещае нищо добро за сделката.

Първото й впечатление, придобито в мига, в който прекоси фоайето и стигна до Колдуел, със златистия му бронзов тен, пепеляворуса коса и бледосини очи, беше неопределено. Усети, че се стяга, очаквайки да й каже, че не обича да го карат да чака. Но когато му се представи, на лицето му се появи усмивка. Той дори се пошегува.

— Кажете ми истината, госпожице Фаръл, много ли е капризен климатикът в тази сграда?

Когато Лейси позвъни малко по-късно, за да уведоми Изабел Уеъринг за часа на посещението, тя й обясни доста отнесено, че ще бъде заета в библиотеката, така че Лейси да си отвори с ключа от агенцията.

Лейси държеше ключа в ръка, когато двамата с Колдуел слязоха от асансьора. Отвори вратата и извика:

— Аз съм, Изабел — и следвана от Колдуел се запъти към библиотеката.

Изабел седеше на бюрото в малката стаичка, с гръб към вратата. Пред нея имаше отворена кожена папка, а върху бюрото бяха разхвърляни отделни листове. Изабел нито вдигна глава, нито се обърна при поздрава на Лейси. Само глухо промълви:

— Не ми обръщайте внимание, все едно не съм тук.

Лейси разведе Колдуел из апартамента, като му обясни, че се продава, защото е бил на дъщерята на Изабел Уеъринг, загинала при злополука миналата зима.

Колдуел не се заинтересува особено от историята на жилището. Явно апартаментът му харесваше много, дори не се възпротиви при началната цена от шестстотин хиляди долара. След като внимателно огледа и втория стаж, той погледна през прозореца на всекидневната и се обърна към Лейси.

— Казвате, че другия месец ще е свободен?

— Точно така — отвърна Лейси.

Това е, мислено възтържествува тя. Ще го купи.

— Няма да се пазаря, госпожице Фаръл. Ще платя цената, която определихте, при условие, че мога да се настаня на първо число следващия месец.

— Нека поговорим и с госпожа Уеъринг — предложи Лейси, опитвайки се да скрие изненадата си. Но нали самата аз вчера обяснявах на Рик, че понякога се случва точно така — помисли си тя.

Изабел Уеъринг не отговори, когато Лейси почука на вратата на библиотеката. Лейси се обърна към бъдещия купувач:

— Господин Колдуел, ще имате ли нещо против да ме изчакате в хола. Искам да поговоря с госпожа Уеъринг и веднага се връщам.

— Разбира се.

Лейси отвори вратата и надникна вътре. Изабел Уеъринг продължаваше да седи на бюрото, но главата й беше толкова ниско наведена над книжата, които четеше, че почти ги докосваше. Раменете й потреперваха.

— Върви си — едва отрони тя. — Сега не мога да говоря за това.

В дясната си ръка стискаше зелена гравирана писалка, с която удари силно по бюрото.

— Върви си!

— Изабел — внимателно каза Лейси, — важно е. Имаме предложение за апартамента, но има едно условие, което трябва да обсъдя най-напред с теб.

— Остави! Няма да го продавам. Трябва ми още време. — Гласът на Изабел Уеъринг се извиси в пронизителен писък. — Съжалявам, Лейси, но сега просто не желая да говорим за това. Ела по-късно!

Лейси погледна часовника си. Наближаваше четири часът.

— Ще дойда пак в седем — каза тя, надявайки се да избегне неприятна сцена, а същевременно загрижена за клиентката си, която очевидно беше готова да избухне в истеричен плач.

Лейси затвори вратата и се обърна. Къртис Колдуел стоеше във вестибюла между библиотеката и хола.

— Не желае да продава апартамента? — Той беше смаян. — Нали ми казахте, че…

Лейси го прекъсна.

— Да слезем долу — подкани го тя с приглушен глас.

Двамата седнаха за няколко минути във фоайето.

— Сигурна съм, че всичко ще е наред — успокои го тя. — Довечера ще дойда да поговоря с нея. Много е разстроена, но ще се оправи. Дайте ми телефонния си номер, за да ви позвъня по-късно.

— Отседнал съм в Уолдорф Тауърс, в хотелския апартамент на „Келър, Роланд и Смит“ .

Двамата станаха, за да се сбогуват.

— Не се тревожете. Всичко ще се нареди чудесно — обеща тя. — Ще видите.

Той се усмихна учтиво и доверително.

— Уверен съм — рече той. — Оставям всичко във ваши ръце, госпожице Фаръл.

Къртис Колдуел излезе от сградата и тръгна пеша по 70-та улица до Есекс Хаус на Сентръл Парк Саут, където моментално отиде до телефоните.

— Прав беше — каза той, когато се свърза. — Намерила е дневника. Точно в онази кожена папка, както ми го описа. Освен това е решила да не продава апартамента, макар че агентката смята довечера да говори с нея и да се опита да я вразуми.