Агата Кристи: Смърт в Лимсток

— Отдавна ли се появиха? — попитах аз.

— Не мисля. Трудно е да се каже. Обикновено хората, които получават анонимни писма, предпочитат да не се хвалят с тях. Просто ги изхвърлят или ги изгарят. — Той замълча. После добави спокойно: — Аз също получих анонимно писмо. И адвокатът Симингтън. А и няколко от по-бедните ми пациенти споделиха, че са получили.

— Всички писма ли са с неприлично съдържание?

— О, да. Определено може да се каже, че сексуалната тема е главна за всички писма. — Той се засмя. — Симингтън беше обвинен, че поддържа извънбрачна връзка със секретарката си — горката госпожица Гинч — тя е стара мома над четирийсетте, с пенсне и зъби като на заек… Той веднага отнесе писмото в полицията. А в писмата, които аз получих, ме обвиняват в неспазване на професионалната етика спрямо дамите, които са ми пациентки. Акцентът е главно върху сексуалните подробности. Написани са детински, звучат абсурдно, но преливат от злъч. — Лицето му се промени, стана много сериозно. — Въпреки всичко изпитвам страх. Може да стане много опасно…

— Представям си.

— Вижте, може да става дума за груба, детинска омраза, но рано или късно едно от тези писма ще нарани болезнено получателя. И тогава един Бог знае какво ще се случи! Освен това непредвидим е ефектът, който могат да имат върху необразованите местни умове. Повечето от тукашните хора са готови безрезервно да приемат, че всичко, което е написано върху хартия, е сто процента истина. И от това могат да възникнат непредвидими усложнения.

— Беше доста неграмотно написано писмо — отбелязах замислено. — Сякаш авторът е необразован грубиян.

— Мислите ли? — попита Оуен и се сбогува.

Когато малко по-късно размишлявах върху разговора ни, това „мислите ли?“ ми се стори доста тревожно.

Няма да се преструвам, че полученото анонимно писмо не остави горчив вкус в устата ми. Напротив. В същото време съвсем скоро забравих за него. Просто в този момент не го взех насериозно. Спомням си, мисля, че реших да не обръщам внимание на случката, защото вероятно подобни неща често се случват в затънтените села. Сигурно на дъното на тази история се криеше някоя жена с вкус към драматизиране. Пък и писмата, ако съдя по това, което получих, звучаха толкова детински и абсурдно, че бе изключено да причинят голяма беда.

Следващият инцидент, ако мога да го нарека така, възникна около седмица по-късно, когато Партридж с присвити устни ме уведоми, че Беатрис — нашата дневна помощница — няма да дойде този ден.

— Разбрах, сър — съобщи Партридж, — че момичето е неразположено.

Не бях много сигурен какво искаше да каже, но реших (погрешно), че се отнася за стомашни болки, които тя деликатно не желаеше да назове с по-точно име. Отговорих, че съжалявам и се надявам тя скоро да бъде по-добре.

— Момичето е напълно здраво, сър — каза Партридж. — Тя е неразположена заради чувствата си.

— О! — възкликнах, без все още да успея да проумея каквото и да е.

— Дължи се — продължи тя — на едно писмо, което е получила. В него, разбирам, се правят неприлични намеци.

Мрачността в очите на Партридж в комбинация с очевидното натъртване върху „намеци“ ме накараха да изпитам опасения, че намеците засягат моя милост. И тъй като едва ли бях в състояние да позная Беатрис, ако случайно я срещна на главната улица, до такава степен не бях й обръщал внимание, изпитах естествено раздразнение. Инвалид, който едва куцука на два бастуна, едва ли е подходящ за ролята на прелъстител на бедни селски момичета. Възмутено казах:

— Каква глупост!

— Повтаряте думите ми, сър. Същото казах на майката на момичето. Казах й, че такива работи няма да се случат в тази къща, докато аз съм тук. А за Беатрис й казах, че тези дни момичетата не са същите, и ако такива работи се вършат на друго място аз не мога да знам. Но истината е, сър — добави тя, — че приятелят на Беатрис, дето работи в гаража, е получил едно такова писмо и не ще и да чуе, че трябва да се държи разумно.

— Не съм чувал по-глупаво и абсурдно нещо през целия си живот.

Бях наистина разгневен.

— Моето мнение, сър — обобщи тя, — е, че ще бъде най-добре да се отървем от момичето. Искам да кажа, че нямаше да реагира така, ако нямаше нещо, което иска да скрие. Няма дим без огън, не съм първата, която го казва.

Не можех да си представя колко ужасяващо уморен щях да се почувствам от многократното повторение на тази фраза.