Агата Кристи - Смърт в Лимсток

Пазарът беше веднъж седмично и в този ден всички улици и пътища се изпълваха с дребен и едър рогат добитък. Два пъти в годината се организираха конни надбягвания, на които обикновено се състезаваха малко известни коне. Главната улица бе очарователна, изтеглените леко назад къщи изглеждаха като че ли не на място със своите магазини, намиращи се в приземните етажи. По витрините им бяха изложени франзели, кифли, зеленчуци и плодове. Имаше дълъг, малко накриво разположен магазин за платове, голям и малко страшен железарски магазин, красива пощенска сграда, редица други магазини с най-разнообразен асортимент, две съперничещи си месарници и един супермаркет. Лекарят бе един, една бе и адвокатската кантора „Гълбрайт, Гълбрайт и Симингтън“, църквата бе красива и неочаквано голяма, датираща от хиляда четиристотин и двайсета година, вътре в нея имаше древни саксонски гробове. Към останалите забележителности можеха да се причислят ново, ужасно грозно училище и две кръчми.

Накратко, това представляваше Лимсток. Насърчавани от Емили Бартън, всички, които се смятаха за важни, ни посетиха. Джоана си купи ръкавици и кадифена барета, която не й отиваше чак толкова, и се зае да връща визитите.

Това бе ново и интересно за нас. Не бяхме обречени да прекараме тук живота си. Всичко бе само една интерлюдия. Приготвих се да изпълня препоръките на Маркус Кент и да се заинтересувам живо от съседите си. Двамата с Джоана се забавлявахме. Припомних си инструкцията да се развличам с местните скандали. Но със сигурност никога нямаше да мога да предположа по какъв начин тези скандали щяха да бъдат предложени на вниманието ми.

Най-странно от всичко бе писмото и когато то дойде, ни стана по-забавно от всичко останало.

Спомням си, че пристигна, докато закусвахме. Разгледах го, без да бързам, по онзи ленив начин, към който прибягваме, когато нямаме какво да правим и се стремим да удължим максимално и най-незначителното събитие. Забелязах, че е изпратено от селото. Адресът бе написан на машина.

Отворих това писмо преди другите две, които бяха с лондонски печат, защото знаех съдържанието им: едното бе сметка, другото бе от наш доста скучен братовчед. Върху лист хартия бяха налепени думи и букви, изрязани от вестници. В първия момент само го разглеждах учуден и стреснат от вида му. Когато започнах да чета, ахнах от изненада.

Сестра ми, която се мръщеше над някакви сметки, ме погледна.

— Хей — каза. — Какво е това? Изглеждаш разтревожен.

С най-груби и нецензурни изрази авторът на писмото изразяваше мнението, че ние с Джоана не сме брат и сестра. С огромно въображение бяха описани сексуални сцени, които можеха само да бъдат продукт на изключително болно въображение. Но в никакъв случай не можеха да влязат сред бисерите в световната литература, тъй като езикът бе просташки.

— Това е едно твърде долно анонимно писмо.

Продължавах да съм под влиянието на първоначалния шок. Не можех да предполагам, че нещо толкова тъмно и мръсно може да се случи в спокойния, пасторален Лимсток.

Джоана изведнъж прояви жив интерес:

— И какво пише в него?

Забелязал съм, че в романите анонимните писма с долно и отвратително съдържание никога не се показват на героините, ако е възможно. Подразбира се, че жените на всяка цена трябва да бъдат защитени от шока, който подобни писания могат да причинят върху деликатната им нервна система.

Със съжаление трябва да призная, че и през ум не ми мина да скрия писмото от Джоана. Дори изпитвах удоволствие, докато й го подавах.

Тя затвърди моята вяра в нейната твърдост, като отбеляза само:

— Каква гадост! Бях чувала за анонимни писма, но никога не бях виждала. Всичките ли са като това?

— Не мога да ти кажа. На мен също ми се случва за пръв път.

Джоана започна да се смее:

— Ти си бил прав за грима ми, Джери. Предполагам, че наистина ме вземат за жена с леко поведение.

— Това — добавих — в съчетание с факта, че баща ни беше висок, тъмен мъж с дълго, тясно лице, а майка ни — русокосо, синеоко, нежно, мило създание. Аз приличам на него, а ти — на нея.

Тя кимна замислено:

— Да, никак не си приличаме. Никой не би ни взел за брат и сестра.

— А някой със сигурност е решил да направи капитал от това.

Джоана обяви, че смята цялата история за изключително смешна.

Като поклащаше замислено писмото, тя попита какво ще правим с него.

— Мисля, че най-правилната процедура ще бъде да го хвърлим в огъня с остро възклицание на отвращение.