Агата Кристи - Коледата на Поаро

— А по сейфа?

— Нищо, сър. Само тези на стария джентълмен.

Джонсън се обърна към лекаря:

— Какво ще кажете за кървавите петна, докторе? Този, който го е извършил, трябва да е целият в кръв.

Лекарят поклати глава.

— Съмнявам се. Кръвотечението е изцяло от вратната вена. Тя не би пръскала кръв като артерия.

— Да, да, но все пак има много кръв наоколо.

— Наистина, много кръв, поразително много кръв — повтори и Поаро.

Сагдън попита с уважение:

— Това говори ли ви нещо, мосю Поаро?

Погледът на детектива мина покрай него и отговорът му беше объркан:

— Има нещо тук… някакво насилие. — Спря за миг, после продължи: — Да, това е — насилие… и кръв, много кръв… Това е… как да кажа, прекалено много кръв, върху столовете, върху масите, върху килима… Кървав ритуал? Жертвена кръв? Дали е това? Може би. Толкова крехък старец, слаб, съсухрен, а толкова много кръв.

Сагдън го гледаше учудено и объркано изрече:

— Странно, това каза и тя, тази дама…

Поаро рязко попита:

— Каква дама? Какво е казала?

— Госпожа Лий. Госпожа Алфред Лий. Беше застанала там до вратата и почти шептеше. Тогава прозвуча като безсмислица.

— Какво точно каза?

— Нещо като кой би помислил, че старият джентълмен има толкова кръв…

Поаро тихо повтори:

— „Кой би помислил, че старецът ще има толкова много кръв.“ Думите на лейди Макбет. Нейните думи… Интересно…

Алфред Лий и жена му влязоха в малкия кабинет, където ги очакваха Поаро, Сагдън и префектът. Джонсън пристъпи напред.

— Как сте, господин Лий? Ние не сме се срещали досега, но както знаете, аз съм полицейският префект на графството. Казвам се Джонсън. Трудно ми е да изразя колко съм натъжен от това събитие.

Алфред, с очи като на страдащо куче, дрезгаво отговори:

— Благодаря. Това е ужасно… толкова ужасно. Аз… това е жена ми.

Лидия изрече с тихия си глас:

— Това беше ужасен удар за съпруга ми. За всички нас, но най-вече за него.

Ръката й беше на рамото му. Полковник Джонсън заговори:

— Няма ли да седнете, госпожо Лий? Позволете да ви представя мосю Еркюл Поаро.

Детективът се поклони. Наблюдаваше с интерес двамата съпрузи.

Лидия нежно натисна съпруга си по рамото.

— Седни, Алфред.

Той седна и промърмори:

— Еркюл Поаро? Момент…

Той вяло прокара ръка по челото си. Лидия каза:

— Полковник Джонсън иска да ти зададе някои въпроси, Алфред.

Префектът я погледна с одобрение. Беше благодарен, че госпожа Алфред Лий се оказваше толкова разумна и способна жена.

Алфред отвърна:

— Да, разбира се, разбира се…

Джонсън си помисли: „Шокът, изглежда, напълно го е извадил от релсите. Дано малко да дойде на себе си.“ А на глас изрече:

— Това е списъкът на всички, които са били в къщата тази вечер. Бихте ли потвърдили дали той е верен?

Той леко кимна на Сагдън, който извади бележника си и отново прочете имената.

Баналната и бюрократична операция сякаш извади Алфред от унеса и го върна на земята. Той се посъвзе, очите му загубиха стъкления си поглед и когато Сагдън завърши, кимна в знак на съгласие:

— Точно така.

— Бихте ли ми разказали нещо повече за гостите си? Доколкото разбирам, господин и госпожа Джордж Лий и господин и госпожа Дейвид Лий са ваши роднини?

— Това са двамата ми по-млади братя и техните съпруги.

— Те не живеят постоянно тук, така ли?

— Да, тук са само за Коледа.

— Господин Хенри Лий също ви е брат?

— Да.

— А другите ви двама гости — госпожица Естравадос и господин Фар?

— Госпожица Естравадос е моя племенница. Господин Фар е син на някогашния съдружник на баща ми в Южна Африка.

— Значи стар приятел?

Лидия се намеси:

— Не, всъщност го виждаме за пръв път.

— Разбирам. Но го поканихте да остане с вас за Коледа?

Алфред се поколеба, после погледна към жена си. Тя обясни:

— Господин Фар вчера се появи най-неочаквано. Просто бил наблизо и решил да се обади на свекъра ми. Когато той разбрал, че господин Фар е син на неговия някогашен приятел и съдружник, настоял господинът да остане с нас за Коледа.

Полковник Джонсън каза:

— Ясно. Това обяснява списъка на гостите. Сега прислугата. Госпожо Лий, мислите ли, че всички заслужават доверие?

Лидия се замисли за момент, преди да отговори. После заяви:

— Да, напълно съм сигурна във всички. Повечето от тях работят тук от много години. Тресилиън, икономът, е в къщата от времето, когато съпругът ми е бил малко дете. Единствените новодошли са камериерката Джоун и личният прислужник на моя свекър.