Агата Кристи - Коледата на Поаро

— И така, Сагдън, да чуем фактите. Ясен случай, казвате?

— Да, сър, недвусмислено убийство. Гърлото на господин Лий е прерязано. Докторът казва, че били прекъснати вените. Но цялата работа е много странна.

— Какво искате да кажете?

— Бих искал първо вие да чуете моята версия, сър. Ето историята: този следобед, около пет часа, господин Лий ми се обади в участъка в Адълсфийлд. Гласът му звучеше някак особено по телефона. Помоли ме да дойда при него в осем, като особено подчерта времето и изрично ми каза да съобщя на иконома, че идвам по повод на някаква полицейска благотворителност.

Полковникът вдигна поглед.

— Търсел е подходящ претекст, за да ви вкара в къщата?

— Точно така, сър. Господин Лий е важна личност и аз се отзовах на молбата му. Дойдох малко преди осем и казах, че търся помощи за полицейското сиропиталище. Икономът отиде при господин Лий и се върна да ми каже, че той ще ме приеме. След това ми показа пътя до стаята на господин Лий, разположена на първия етаж, точно над трапезарията.

Сагдън млъкна, пое дъх и продължи да докладва с официален тон:

— Господин Лий седеше до камината, облечен в халат. Когато икономът излезе и затвори вратата, той ме помоли да седна до него. След това колебливо ми каза, че искал да ме уведоми за грабеж. Попитах го какво е откраднато. Той отговори, че има всички основания да подозира, че от сейфа му били откраднати диаманти (мисля, че каза необработени диаманти) на стойност няколко хиляди лири.

— Диаманти значи! — възкликна полковникът.

— Да, сър. Аз му зададох обичайните въпроси в такива случаи, но отговорите му бяха някак несигурни. Накрая той ми каза: „Трябва да разберете, Сагдън, че може и да греша.“ Аз му казах: „Не разбирам, сър. Диамантите или липсват, или не. Друго положение няма.“ А той ми отговори: „Диамантите липсват, но е твърде възможно това да е някаква глупава шега.“ Прозвуча ми доста странно, но си замълчах. Той продължи: „Трудно ми е да обясня в подробности, но накратко положението е следното — според мен само двама души биха могли да ги вземат. Единият може да го е направил на шега. Ако са взети от другия, значи са откраднати.“ Аз попитах: „Какво точно искате да направя, сър?“ Той веднага отговори: „Искам да излезете оттук и да се върнете след около половин час, не, малко по-късно, да речем към девет и петнайсет. Тогава ще мога да ви кажа дали са ме ограбили или не.“ Това ми се стори доста тайнствено, но аз се съгласих и излязох.

Полковник Джонсън изкоментира:

— Много любопитно. Какво ще кажете, Поаро?

Поаро попита:

— Мога ли да знам, господин Сагдън, какви бяха вашите заключения?

Полицаят поглади брада и внимателно отговори:

— Е, хрумнаха ми няколко хипотези, но накрая реших, че се отнася за следното. И дума не може да става за някаква шега. Диамантите са откраднати. Старият джентълмен просто не знаеше кой го е направил. Сигурно е казал истината, че подозира двама души, от които единият е вероятно от прислугата, а другият — член на семейството.

Поаро одобрително кимна.

— Tres bien. Това обяснява много добре поведението му.

— Оттук и желанието му да се върна по-късно. Той е смятал междувременно да проведе разговор с въпросните хора. Имал е намерение да им каже, че полицията е информирана за случая, но ако откраднатото се върне, той би могъл да потули работата.

Полковникът попита:

— Какво щеше да стане, ако подозираният отречеше кражбата?

— Сигурно е възнамерявал да даде ход на полицейското следствие.

Полковникът сбърчи чело и засука мустак. После продължи с въпрос:

— А защо не е провел този разговор, преди да ви извика?

— Не, не, сър — поклати глава Сагдън. — Нали виждате, ако беше го направил, щеше да излезе, че блъфира. Няма да е убедително. Заподозреният може да си каже, старецът няма да извика полиция, дори и да подозира. Но ако господин Лий му каже, че вече е уведомил полицията, става ясно, че работата е сериозна и той трябва да реши дали да върне камъните. Още повече икономът е щял да потвърди, че аз току-що съм си тръгнал.

— М-да, разбирам — съгласи се Джонсън. — Имате ли някакви подозрения, Сагдън, кой може да е този „член на семейството“?

— Не, сър.

— И няма никакви улики?

— Нищо, сър.

Джонсън поклати глава.

— Да продължим.

Полицейският началник отново си възвърна официалния тон:

— Върнах се в къщата точно в девет и петнайсет. Тъкмо се канех да позвъня, когато чух вик отвътре, след което настъпи голяма суматоха. Натисках звънеца няколко пъти и дори чуках с чукчето в продължение на три-четири минути. Когато най-сетне прислужникът отвори, разбрах, че се е случило нещо. Той трепереше целият, сякаш щеше да припадне всеки момент. Успя да ми каже на пресекулки, че господин Лий е бил убит. Аз изтичах на горния етаж и заварих в стаята на господин Лий ужасна бъркотия. Без съмнение там е имало голяма борба. Саймън Лий лежеше пред камината с прерязано гърло сред локва кръв.