Агата Кристи - Коледата на Поаро

Джонсън кимна:

— Заравят томахавката, точно така.

Поаро продължи мисълта си:

— И семействата, забележете, семействата, разделени за цяла година, отново се събират заедно. И точно при тези обстоятелства, не може да не се съгласите, се получава особено напрежение. Хора, които не са настроени дружелюбно, полагат усилия, за да изглеждат дружелюбни. По Коледа хората са лицемерни, макар и в името на добрата традиция. И все пак са лицемерни.

— Е, аз не бих казал точно така — усъмни се полковник Джонсън.

Поаро му отправи ослепителна усмивка.

— Не, не! Моля ви! Разбира се, че не вие. Аз го казвам това. Аз се опитвам да ви покажа, че при тези условия на душевно напрежение и физическо неразположение е твърде възможно липсата на симпатия, едва доловима преди, и стари препирни да добият по-сериозен характер. Рано или късно усилието да бъдат по-любезни, по-склонни към прошка, по-великодушни, отколкото са, кара хората да се държат по съвсем различен начин. Те стават по-заядливи, по-груби и като цяло по-неприятни от истинското си аз. Ако сложите бент на потока на естественото си държане, mon ami, рано или късно този бент се разрушава и настъпва катаклизъм!

Погледът на полковника излъчваше съмнение.

— Никога не мога да разбера кога говорите сериозно и кога ме пращате за зелен хайвер — изръмжа той.

Поаро се усмихна.

— Не говорех сериозно, ни най-малко. Но в това, което казвам, има истина. Неестествените условия винаги предизвикват съответните реакции.

Прислужникът на полковник Джонсън влезе в стаята.

— Полицейският началник Сагдън на телефона, сър.

— Веднага идвам.

Като се извини, префектът излезе от стаята. Върна се след няколко минути, а лицето му беше мрачно и разтревожено.

— Проклятие! — каза той. — Убийство! На Рождество Христово!

Поаро вдигна вежди.

— Сигурно ли е това?

— А? О, няма друго обяснение. Случаят е съвсем ясен — убийство, и то брутално.

— Коя е жертвата?

— Старият Саймън Лий. Един от най-богатите хора тук! Първоначално натрупал състояние в Южна Африка. От злато, всъщност не — от диаманти. Вложи куп пари в производството на някаква машинария за минно инженерство, май негово изобретение. Както и да е, тази инвестиция се изплати стократно. Казват, че е два пъти милионер!

— Навярно е много уважаван? — попита Поаро.

— Не мога да кажа, че го харесваха много. Беше особняк. От няколко години е инвалид. Аз самият не го познавам добре, но той е една от важните фигури в околията.

— Значи случаят ще предизвика голям шум?

— Да, трябва да отида в Лонгдейл по най-бързия начин.

Той колебливо погледна към госта си. Поаро веднага отговори на неизречения въпрос:

— Искате да ви придружа, така ли?

Джонсън неловко изрече:

— Неудобно ми е да ви моля, но нали разбирате? Сагдън е добър полицай — акуратен, внимателен, може да се разчита на него, но му липсва въображение. Много бих искал, щом сте тук, да се възползвам от съветите ви.

Поаро реагира моментално:

— С удоволствие. Можете напълно да разчитате на мен. И не бива да обиждаме полицейския началник. Това ще си е негов случай, не мой. Аз просто ще бъда неофициалният консултант.

Полковникът топло каза:

— Вие сте добър човек, Поаро.

И след тези похвални думи двамата излязоха.

Униформен полицай им отвори вратата и отдаде чест. Сагдън пресече преддверието и каза:

— Радвам се, че дойдохте, сър. Нека влезем в кабинета на господин Лий, тук, наляво. Бих искал да ви запозная със случая в общи линии. Много странна история.

Той ги въведе в малка стая от лявата страна. Вътре имаше телефон и голямо бюро, отрупано с документи. Край стените бяха подредени рафтове с книги.

Префектът каза:

— Сагдън, това е мосю Еркюл Поаро. Може би сте чували за него. Случи се, че той ми беше на гости. Полицейски началник Сагдън.

Поаро се поклони леко и изгледа човека срещу себе си — висок мъж с квадратни рамене и военна стойка. Носът му беше прав, челюстта издаваше упоритост, а над нея процъфтяваше кестеняв мустак. Сагдън издържа погледа му. Поаро се беше втренчил в неговите мустаци — тяхната пищност явно го впечатляваше.

Сагдън каза:

— Разбира се, че съм чувал за вас, господин Поаро. Вие сте идвали насам преди няколко години, ако добре си спомням. Смъртта на господин Бартоломю Стрейндж. Случай на никотиново отравяне. Не беше в моята околия, но знам всичко по случая.

Полковник Джонсън нетърпеливо се намеси: