Агата Кристи: Коледата на Поаро

Алфред попита:

— Друга градинка ли правиш?

— Да.

— Каква ще е тази сега?

— Смятам — отвърна жена му — да опитам с Райската градина. В нова версия — без змия, а Адам и Ева ще са определено на средна възраст.

Той каза нежно:

— Скъпа Лидия, колко търпелива си била с мен през всичките тези години. Ти си изключително добра с мен.

Тя отговори:

— Но, Алфред, та аз те обичам…

Полковник Джонсън възкликна:

— Мили Боже! — После добави: — Кълна се! — И най-накрая още веднъж: — Мили Боже!

Той се облегна назад в креслото си и се вгледа в Поаро. После отчаяно изрече:

— Най-добрият ми служител! Какво става с тази полиция?

Поаро отвърна:

— Дори и полицаите имат личен живот! Сагдън беше много горделив човек.

Полковник Джонсън поклати глава. От яд ритна дървата пред камината. После изрече кисело:

— Винаги съм казвал — дървото гори най-добре.

Еркюл Поаро, доловил течението, си помисли: „За мен парното отопление си остава най-…“

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5930

Издание:

Агата Кристи. Коледата на Поаро

Художник: Димитър Стоянов — Димо

ИК „ЕРА“, София, 2006

Хубавичка е тази малката. Но има твърд поглед (фр.) — Б. пр.

Много добре се преструва тази малката, (фр.) — Б. пр.

Добре е замислено това (фр.) — Б. пр.