Агата Кристи - Коледата на Поаро

— Е, господин Фар… ъ-ъ-ъ… Грант, не казвам, че не вярвам на вашата история. Но тя ще бъде потвърдена или отречена съвсем скоро.

Той погледна въпросително към Поаро, който каза:

— Струва ми се, че госпожица. Естравадос има да каже нещо.

Пилар беше пребледняла. Тя едва успя да изрече:

— Вярно е. Никога нямаше да ви кажа, ако не бяха Лидия и парите. Да дойда тук, да се преструвам, да мамя и да играя — това беше забавно, но когато Лидия каза, че парите били мои и че така било справедливо, тогава вече стана различно, тогава вече не беше забавно.

Алфред Лий попита недоумяващо:

— Не разбирам за какво говорите, скъпа.

Пилар отвърна:

— Вие смятате, че аз съм вашата племенница Пилар Естравадос? Но това не е вярно! Пилар загина, когато пътувахме с нея в колата в Испания. Върху колата падна бомба и тя бе убита, но аз останах жива. Не я познавах добре, но тя ми беше разказала всичко за себе си — за богатия си дядо, който я повикал да живее в Англия. А аз нямах никакви пари, не знаех къде да отида и какво да правя. Тогава си помислих: „Защо да не взема паспорта на Пилар? Защо да не отида в Англия и да не забогатея?“ — Лицето й изведнъж бе огряно от внезапна усмивка. — О, беше много забавно да си мисля, че никой няма да разбере! Ние с нея малко си приличахме. Когато обаче тук ми поискаха паспорта, аз отворих прозореца и го изхвърлих навън, после изтичах да го взема и натрих малко кал върху снимката, защото на границата не ти гледат паспорта много-много, но тук можеше да…

Алфред Лий каза ядосано:

— Искате да кажете, че сте се представили пред баща ми като негова внучка и че сте си играли с чувствата му към вас?

Пилар кимна и самодоволно изрече:

— Да. Аз веднага разбрах, че мога да го накарам да ме хареса.

Джордж Лий избухна:

— Чудовищно! Престъпно! Опит за придобиване на пари по нечестен начин.

Хари Лий се обади:

— Нали не е взела и пени от теб! Пилар, аз съм на ваша страна! Възхищавам се от смелостта ви. И, слава Богу, значи не съм ви никакъв вуйчо! Това е вече нещо съвсем друго!

Пилар се обърна към Поаро:

— Вие сте знаели? Кога го разбрахте?

Той се усмихна:

— Мадмоазел, ако сте изучавали законите на Мендел, щяхте да знаете, че двама синеоки родители много трудно могат да имат дете с тъмни очи. Бях сигурен, че майка ви е била една почтена жена, от което следваше, че вие съвсем не сте Пилар Естравадос. А когато направихте онзи номер с паспорта, тогава вече бях напълно уверен. Хитро замислено, но, нали разбирате, не достатъчно хитро.

Сагдън рече:

— Изобщо цялата работа като че ли не е достатъчно хитро измислена.

Пилар го зяпна:

— Не разбирам…

Сагдън поясни:

— Вие ни разказахте една история, но ми се струва, че има още доста неща, които не сме чули.

Стивън извика:

— Оставете я на мира!

Полицейският началник не му обърна внимание и продължи:

— Казахте, че сте тръгнали към стаята на дядо си след вечеря. Казахте, че така ви е хрумнало, но аз бих предложил нещо друго — вие сте откраднали диамантите! Вие сте ги държали в ръцете си! Сигурно понякога сте ги връщали в сейфа, а старецът не ви е виждал. Когато е открил липсата на диамантите, той веднага е разбрал, че са могли да го направят само двама души. Единият е бил Хорбъри, който може да е научил комбинацията на сейфа, да се е промъкнал през нощта и да ги е взел. Другият — това сте били вие! Господин Лий веднага е взел мерки. Той ми позвъни и ме помоли да дойда при него. След това е изпратил да ви повикат веднага след вечеря. Вие сте отишли и той ви е обвинил в кражбата. Вие сте отричали, той не е отстъпвал. Не зная какво е станало след това — може да е проумял, че не сте неговата племенница, а професионален крадец. Както и да е, измамата ви е била разкрита, за вас се е очертавало разобличаване, затова сте го убили с нож. Имало е борба и той е изкрещял. По този начин здравата сте загазили. Бързо сте напуснали стаята, завъртели сте ключа отвън и тогава, понеже сте знаели, че няма да успеете да се измъкнете, сте се скрили в нишата със статуите.

Пилар извика:

— Не е истина! Не е истина! Не съм откраднала диамантите! Не съм го убила — кълна се в пресветата Дева.

Сагдън отсече:

— Тогава кой го е убил? Казахте, че сте видели някого пред вратата на господин Лий. Според вашата история това е бил убиецът, защото никой друг не е преминавал оттам. Но разполагаме само с вашата дума, че там е стоял някой. С други думи, вие сте си измислили това, за да отпаднат съмненията във вас!