— И после?
— После насам се втурнаха хора, аз излязох и се присъединих към тях.
Сагдън попита рязко:
— А защо не ни казахте нищо, когато ви разпитвахме първия път?
Пилар поклати глава:
— Не е хубаво да се казва твърде много на полицията. Помислих си, че ако ви кажа колко близо съм била до стаята на дядо, ще решите, че аз съм го убила. Затова заявих, че съм била в стаята си.
Сагдън назидателно изрече:
— Когато човек лъже, в крайна сметка самият той попада под подозрение.
Стивън Фар се обади:
— Пилар?
— Да?
— Кого видяхте пред вратата, когато стигнахте до завоя? Кажете ни.
Сагдън повтори:
— Да, кажете ни.
За момент девойката се поколеба. Отначало отвори широко очи, после ги присви. После бавно изрече:
— Не зная кой беше, защото беше тъмно. Но беше жена…
Сагдън огледа лицата на хората в стаята. Когато проговори, в гласа му се прокрадна най-силното раздразнение, което бе показал до този момент:
— Това е някаква бъркотия, мосю Поаро.
Детективът отвърна:
— Просто една моя идея. Бих искал да споделя с всички това, което узнах. После ще ги помоля за съдействие и така ще се доберем до истината.
Сагдън измърмори:
— Маймунски номера.
Той се облегна назад. Поаро каза:
— Да започнем с това, че очаквате обяснение от господин Фар.
Полицейският началник сви устни.
— Аз лично бих предпочел да не става пред толкова много хора. Но както и да е, нямам възражения. — И той подаде телеграмата на Стивън Фар. — А сега, господин Фар, както предпочитате да се наричате, бихте ли ми обяснили това?
Стивън пое листа. Той повдигна вежди и бавно прочете текста на глас. После върна телеграмата на Сагдън с думите:
— Да. Страшно уличаващо, нали?
Сагдън отвърна:
— Само това ли ще кажете? На вас ви е добре известно, че нищо не ви задължава да говорите, но…
Фар го прекъсна:
— Няма защо да ме предупреждавате. Виждам, че думите са на езика ви! Да, ще ви дам обяснение. Едва ли ще е много убедително, но това е самата истина. — Той помълча за миг, после продължи: — Аз не съм синът на Ебенизър Фар. Познавах обаче и бащата, и сина много добре. А сега се опитайте да се поставите на мое място. (Между другото, името ми е Стивън Грант.) В Англия съм за пръв път. Бях разочарован. Всичко и всички ми се сториха сиви и скучни. Бях се качил на един влак и там срещнах девойка. Трябва веднага да ви призная, че се влюбих в нея! Тя беше най-прекрасното, най-невероятното същество на този свят! Поговорих малко с нея във влака и още тогава взех решение да не я изпускам от очи. Като излизах от купето й, видях етикета на куфара й. Името й не ми говореше нищо, но не беше така с адреса, за който пътуваше. Бях чувал за Горстън Хол и знаех всичко за собственика на това имение. Някога е бил партньор на Ебенизър Фар и старият Еб често ми бе говорил за него. Тогава ми хрумна да отида до Горстън Хол и да се престоря на сина на стария Еб. Той беше починал, както пише и в телеграмата, преди две години, но си спомних стария Еб да казва, че не е чувал нищо за Саймън Лий от много години, от което пък прецених, че Лий вероятно няма да е чувал за смъртта на сина на Еб. Както и да е, реших, че си струва да опитам.
Сагдън се обади:
— Не сте опитали веднага обаче. Отседнали сте в странноприемницата „Кингс Армс“ за два дни.
— Трябваше ми време да обмисля дали да го направя или не. Най-сетне се реших. Изглеждаше ми като някакво приключение. И всичко тръгна като магия! Старецът ме посрещна най-радушно и веднага ме покани да отседна в дома му. Аз приех. Това е моето обяснение, господин Сагдън. Ако не ми вярвате, върнете се към дните на вашата младост и си припомнете не сте ли правили и вие глупости като моята. Що се отнася до истинското ми име, то е Стивън Грант. Можете да телеграфирате до Южна Африка и да проверите, но мога да ви кажа отсега — аз съм един напълно порядъчен гражданин. Не съм мошеник или крадец на бижута.
Поаро отвърна:
— Не съм и мислил, че сте.
Полицейският началник предпазливо поглади брадичката си:
— Ще трябва да проверя вашата история. Бих искал да зная следното — защо не се разкрихте след убийството, вместо да ни наговорите куп лъжи?
Стивън рече с обезоръжаваща откровеност:
— Защото съм глупак! Мислех, че ще успея да се измъкна! Помислих си, че ще ме заподозрете, ако ви кажа, че използвам чуждо име! Ако не бях такъв идиот, щях да съобразя, че вие така или иначе ще телеграфирате до Йоханесбург.
Сагдън каза:
Читать дальше