Агата Кристи - Коледата на Поаро

— За мен няма нищо, абсолютно нищо! Това беше завещание отпреди много години! Дядо е оставил пари на майка ми, но понеже тя е мъртва, няма да ги получа аз, а те!

Стивън отбеляза:

— Не е много добре.

Пилар каза:

— Ако старецът беше жив, щеше да направи друго завещание. Щеше да остави пари на мен — много пари! Може би след време щеше да ми остави всичко!

Стивън изрече с усмивка:

— Но и това нямаше да е много справедливо, нали?

— Че защо? Щеше да хареса мен най-много, това е всичко.

— Какво алчно дете сте вие. Истинска златотърсачка.

Пилар трезво отбеляза:

— Животът е жесток към жените. Те сами трябва да се оправят, докато са млади. Когато остареят и погрознеят, тогава никой няма да си помръдне пръста за тях.

Той се съгласи:

— Това е по-вярно, отколкото ми се иска да мисля. Но пък не е съвсем вярно. Алфред Лий например беше истински привързан към баща си, въпреки че старецът много го тормозеше.

Пилар вирна брадичката си:

— Алфред е голям глупак.

Стивън се засмя:

— Не се тревожете, прекрасна Пилар. Семейството е длъжно да се погрижи за вас.

Тя отвърна безутешно:

— Само че никак няма да е весело.

— Така е. Страхувам се, че е така. Наистина не виждам как ще живеете тук, Пилар. Искате ли да дойдете в Южна Африка?

Тя кимна.

Той каза:

— Там има слънце и простор. И много работа. Бива ли ви в работата, Пилар?

Пилар отвърна неуверено:

— Не знам.

— Предпочитате да седите на балкона и по цял ден да ядете сладкиши? Да станете дебела и да имате двойна гуша?

Момичето се засмя, а Стивън изрече:

— Това е по-добре. Успях да ви разсмея.

— Мислех си, че тази Коледа ще е весела! Чела съм, че английската Коледа е много весела, че се ядат горящи стафиди, че има фламбиран пудинг и някакъв дънер в камината.

Стивън поясни:

— Просто трябва да попаднете на Коледа, където не е станало убийство. Елате за минута. Лидия ме доведе тук вчера. Това е нейният склад.

Въведе я в стаичка, малко по-голяма от бюфет.

— Вижте, Пилар, кутии и кутии с бисквити, сушени плодове, портокали, фурми и орехи. А тук…

— О! — Момичето плесна с ръце. — Колко са хубави тези златни и сребърни топки!

— Окачват се на елхата с подаръци за прислугата. А ето малки снежни човечета, които се поставят на масата. А ето и балони с най-различни цветове, готови да полетят!

— О! — очите й заблестяха. — Може ли да ги надуем? Лидия няма да има нищо против. Обожавам балоните.

Стивън каза:

— Истинско дете сте! Ето, кой искате?

Тя отвърна:

— Един червен.

Избраха си по един балон и започнаха да ги надуват. Пилар спря да надува, защото се засмя и балонът й спадна. Каза:

— Изглеждате толкова смешен — бузите ви са огромни!

Смехът й заглъхна. После отново се зае усърдно с надуването. Завързаха балоните си внимателно и започнаха да си ги подхвърлят.

Пилар каза:

— Да отидем в преддверието — там има повече място.

Те продължаваха да си подхвърлят балоните, когато се появи Поаро. Той ги загледа с удоволствие.

— Значи си играете като деца? Много е хубаво!

Пилар каза задъхано:

— Червеният е мой. По-голям е от неговия. Много по-голям. Ако го изнеса навън, веднага ще полети нагоре.

— Хайде да ги пуснем и да си пожелаем нещо — предложи Стивън.

— О, да, чудесна идея!

Тя се втурна към вратата за градината, той я последва. Поаро също ги последва.

— Аз си пожелавам много пари — каза Пилар. Беше застанала на пръсти и държеше балона за връвчицата. Той се полюля леко от порива на вятъра. Пилар го пусна и вятърът го понесе. Стивън се засмя.

— Не трябва да изричате желанието си.

— Така ли? Защо?

— Защото няма да се сбъдне. А сега аз ще си пожелая нещо.

Той пусна балона си, само че нямаше късмет. Балонът се понесе настрани, натъкна се на бодлив храст и се спука.

Пилар изтича натам и отчаяно отбеляза:

— Спука се…

После го побутна с върха на обувката си и каза:

— Значи такова нещо съм вдигнала от пода на дядовата стая. И той е имал балон, само че неговият е бил розов.

Изведнъж Поаро извика. Пилар се обърна.

Детективът каза:

— Нищо, няма нищо. Просто си… ударих крака.

Той се обърна кръгом и погледна към къщата, после изрече:

— Толкова много прозорци! Всяка къща, мадмоазел, си има своите очи и уши. Наистина е за съжаление, че англичаните толкова обичат отворените прозорци.

Лидия излезе на терасата и каза:

— Обедът е готов. Драга Пилар, всичко е уредено. Алфред ще ви каже подробностите след обяда. Идвате ли?