Агата Кристи: Коледата на Поаро

Те влязоха вътре. Поаро влезе последен, а лицето му беше мрачно.

Обядът приключи. На излизане от трапезарията Алфред каза на Пилар:

— Ще дойдете ли в моята стая? Искам да поговорим.

Те прекосиха преддверието и влязоха в неговия кабинет, като затвориха вратата след себе си. Останалите се насочиха към гостната. Само Еркюл Поаро остана отвън, загледан замислено към затворената врата на кабинета.

Изведнъж долови присъствието на стария иконом и попита:

— Да, Тресилиън, какво има?

Възрастният човек изглеждаше притеснен.

— Исках да говоря с господин Лий, но не бих желал да го безпокоя сега.

Поаро попита:

— Да не се е случило нещо?

Тресилиън отвърна:

— Странна работа, сър. Нищо не разбирам.

— Кажете ми — подкани го Поаро.

Икономът се поколеба за миг, после каза:

— Ами става въпрос за следното, сър. Може да сте забелязали, че от двете страни на входната врата има по едно артилерийско гюлле. Големи, от камък. Ами… едното го няма, сър.

— Откога?

— И двете бяха там тази сутрин, сър. Мога да се закълна.

— Да отидем да видим.

Излязоха пред входната врата. Поаро се наведе и огледа останалото гюлле. Когато се изправи, лицето му имаше много сериозен вид.

Тресилиън каза с треперещ глас:

— На кого му е притрябвало да краде такова нещо, сър? Нищо не разбирам.

Детективът изрече:

— Това не ми харесва. Никак не ми харесва.

Старецът го наблюдаваше тревожно. След малко каза:

— Какво ни сполетя, сър? След смъртта на господаря този дом вече не е същият. През цялото време имам чувството, че сънувам. Обърквам нещата и понякога си мисля, че вече не мога да вярвам на очите си.

Поаро поклати глава:

— Грешите. Трябва да вярвате само на собствените си очи.

Старецът възрази:

— Зрението ми е слабо, вече не виждам както едно време. Бъркам предмети, бъркам хора. Вече съм прекалено стар за работа.

Еркюл Поаро го потупа по рамото:

— Кураж!

— Благодаря ви, сър. Много сте добър. Но вече съм много стар, зная го. Все си спомням едно време и тогавашните лица. Госпожица Джени, господарите Дейвид и Алфред — все ги виждам като малки. От онази вечер, когато господин Хари пристигна…

Поаро кимна:

— Да, точно това си мислех. Преди малко казахте „След смъртта на господаря“, само че всичко е започнало преди това. След като господин Хари се върна, нали така, оттогава нещата се промениха и започнаха да ви изглеждат като насън?

Икономът рече:

— Имате право, сър. Точно оттогава. Господин Хари винаги е носел беди у дома, дори и едно време.

Очите му се спряха върху празното място, където стоеше гюллето.

— Кой може да го е взел, сър? — прошепна. — И защо? Същинска лудница.

Еркюл Поаро каза:

— Боя се, че не е лудница, а точно обратното! Някой знае много добре какво прави! И някой, Тресилиън, се намира в голяма опасност.

Той се обърна и влезе обратно вътре.

В този момент Пилар излезе от кабинета. Страните й бяха поруменели. Държеше главата си високо вдигната, а очите й блестяха.

Когато Поаро се приближи към нея, тя внезапно тропна с крак и извика:

— Няма да приема!

— Какво няма да приемете, мадмоазел? — попита детективът.

Пилар отвърна:

— Алфред току-що ми каза, че ще получа дела на майка ми от наследството на дядо.

— Е, и?

Тя още веднъж тропна с крак.

— Не разбирате ли? Те ми го дават — дават го на мен.

— Трябва ли това да наранява гордостта ви? И това, което казват, е вярно — че по право то ви принадлежи?

Пилар отвърна:

— Вие не разбирате…

— Напротив, разбирам много добре.

— О! — Тя раздразнено се извърна.

Чу се звънец. Поаро погледна през рамо. Видя Сагдън пред вратата. Той бързо попита Пилар:

— Къде отивате?

Тя отвърна намръщено:

— В гостната. При другите.

Поаро каза бързо:

— Добре. Останете при тях. Не се разхождайте из къщата сама, особено по тъмно. Бъдете нащрек. Вие сте в голяма опасност, мадмоазел. Едва ли някога ще ви заплашва по-голяма опасност от тази, която тегне над вас сега.

Той се обърна и отиде да посрещне Сагдън. Полицейският началник изчака, докато Тресилиън се прибере в стаята си. После пъхна една телеграма под носа на Поаро.

— Успяхме! Прочетете това. Получихме я от Южна Африка.

В телеграмата пишеше следното:

Единственият син на Ебенизър Фар е починал преди две години.

Сагдън каза:

— Сега вече знаем! Странно, аз мислех нещо съвсем друго…

Пилар влезе решително в стаята, вдигнала гордо глава.