Агата Кристи - Коледата на Поаро

Стивън се размърда и столът му изскърца. Поаро продължи:

— Спомняте си избухването на Саймън Лий, неговата тирада срещу семейството му, нали? Той каза, че е готов да се закълне, че има по-добри синове, макар и да не са родени в неговото легло. Отново се връщаме към характера на Саймън Лий. Към човека, който е имал успех сред жените и който е разбил сърцето на собствената си съпруга! Той се е хвалел пред Пилар, че може да има армия от телохранител и синове почти на една и съща възраст! И така дойдох до извода, че в дома си Саймън Лий е имал не само своите законни деца, но и един неразпознат и непризнат свой син, носещ неговата кръв.

Стивън се изправи. Поаро каза:

— Това е била истинската причина, нали? А не увлечението ви по хубавото момиче, което сте срещнали във влака! Вие сте идвали насам и преди да я срещнете. Идвали сте, за да видите що за човек е баща ви…

Фар бе пребледнял.

— Да, винаги съм се питал… Майка ми ми беше разказвала за него. За мен това се превърна в нещо като мания — да го видя какво представлява? Спечелих малко пари и дойдох в Англия. Нямах намерение да му се разкривам. Престорих се на сина на стария Еб. Дойдох само заради това — да видя човека, който ми е баща…

Сагдън се обади почти шепнешком:

— Божичко, бил съм сляп! Сега разбирам! На два пъти ви бърках с господин Хари Лий, а не се досетих!

Той се обърна към Пилар:

— Това е, нали? Пред вратата е стоял Стивън Фар, нали така? Вие се поколебахте и погледнахте към него, преди да кажете, че е била жена. Видели сте Фар и не сте искали да го издадете.

Присъстващите се размърдаха. Хилда Лий се обади:

— Не. Грешите. Пилар видя мен…

Поаро каза:

— Вас, мадам? Да, така си и мислех…

Хилда произнесе тихо:

— Стремежът към самосъхранение е любопитно нещо. Не можех да повярвам, че съм толкова страхлива. Да мълча, защото се страхувам!

Детективът попита:

— Ще ни кажете ли сега?

Тя кимна.

— Бях с Дейвид в стаята с пианото. Той свиреше. Беше в много странно настроение. Бях малко уплашена и почувствах отговорността си много остро, защото аз настоях да дойдем тук. Дейвид засвири „Погребалния марш“ и аз внезапно реших. Независимо колко странно щеше да се стори това на останалите, бях решена да си тръгнем веднага, още същата вечер. Излязох тихо от стаята и се качих горе. Исках да отида при стария господин Лий и просто да му кажа, че си тръгваме. Минах по коридора до стаята му и почуках на вратата. Не последва отговор. Почуках по-силно. Отново никакъв отговор. Тогава натиснах дръжката. Вратата беше заключена. И тогава, докато се колебаех, чух шум в стаята и… — Тя замълча, после продължи:

— Няма да повярвате, но това е самата истина! Там имаше някой и той нападна господин Лий. Чух да се обръщат маси и столове, шум от чупене на порцелан и стъкло, а после чух онзи последен ужасен вик, който замря — и настана тишина. Стоях като парализирана! Не можех да помръдна! И тогава господин Фар дотича, и Магдалин, и останалите. Господин Фар и Хари започнаха да блъскат по вратата. Тя падна, а там нямаше никого — освен господин Лий, който лежеше мъртъв сред цялата тази кръв.

Полицейският началник Сагдън пое дълбоко дъх:

— Или аз полудявам, или всички останали са луди! Това, което казахте, госпожо Лий, са абсолютни глупости. Това е лудост!

Тя извика:

— Казах ви, че ги чух да се бият вътре, чух и стареца да вика, когато му прерязаха гърлото, а от стаята не излезе никой, нито пък имаше някой вътре!

Еркюл Поаро каза:

— И през цялото това време сте мълчали.

Лицето на Хилда Лий беше пребледняло, но тя твърдо изрече:

— Да. Защото ако ви бях казала какво е станало, щяхте да си помислите само едно — че съм го убила аз…

Детективът поклати глава:

— Не. Не сте го убили вие. Убил го е синът му.

Стивън Фар извика:

— Кълна се в Бога, че не съм го докосвал!

— Не вие — каза Поаро. — Той имаше и други синове!

Хари каза:

— Какво, по дяволите…

Джордж се вцепени. Дейвид прокара ръка върху очите си. Алфред примигна няколко пъти.

Поаро поясни:

— През първата нощ, когато дойдох тук, нощта на убийството, аз видях призрак. Това беше призракът на мъртвия. Когато за пръв път видях Хари Лий, бях озадачен. Имах чувството, че съм го виждал и преди. После го огледах внимателно, разбрах колко прилича на баща си и си казах, че това е породило чувството, че съм го виждал. Но вчера един мъж, който седеше срещу мен, отметна главата си назад и се изсмя — и тогава разбрах на кого ми напомня Хари Лий. И тогава открих в едно друго лице чертите на мъртвия. Нищо чудно, че старият Тресилиън се е почувствал объркан, когато е отварял вратата не на двама, а на трима мъже, които си приличат. Не се учудвам и на признанието му, че бърка хората, когато в къщата има трима души, които могат да минат за един и същи човек! Същото телосложение, същите жестове (особено потриването на брадичката), същият навик да се смеят с отметната назад глава, същият орлов нос. И все пак приликата невинаги се е забелязвала лесно, защото третият мъж е имал мустак. — Той се наведе напред. — Човек понякога забравя, че и полицаите са хора, че те имат жени и деца, майки — направи пауза — и бащи… Да си припомним репутацията, с която се е ползвал Саймън Лий тук — човек, който е разбил сърцето на жена си заради връзки с други жени. Един син, който не е роден в бащиното си легло, може да наследи доста неща. Може да наследи чертите на баща си и дори неговите жестове. Може да наследи горделивостта му, неговото търпение и отмъстителната му природа! — Гласът му се извиси: — През целия си живот, Сагдън, вие не сте забравили злото, което вашият баща ви е причинил. Според мен вие сте решили да го убиете преди много време. Вие сте роден в съседното графство, недалеч оттук. Несъмнено вашата майка с парите, които е получила от Саймън Лий, е успяла да намери съпруг, който да стане баща на нейното дете. Не ви е било трудно да започнете работа в полицията и да чакате вашия шанс. Един полицейски служител има отлична възможност да извърши престъпление и да остане ненаказан.