Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

Тина нямаше намерение да прави копие на този документ.

Малката лампичка на бюрото й, която показваше, че шефът иска да говори с нея, присветна и тя вдигна слушалката.

— Господин председател?

— Написа ли речта ми за вечерята на банкерите?

— Да, господин председател.

— Добра е, нали?

— Забележителна — отговори Тина.

Джак махна на едно свободно такси и поръча да го закарат на улица „Линкълн“ в Куинс. Шофьорът включи апарата и едва тогава се задълбочи в картата на града. Изминаха почти половината път към летището, когато стигнаха ъгъла на улиците „Линкълн“ и „Харис“. Джак слезе и се огледа. Костюмът, който бе избрал, може и да беше подходящ за клуба на Парк Авеню, но тук изглеждаше, меко казано, нелепо. Реши да влезе и да попита в магазина за алкохол на самия ъгъл.

— Търся Румънския клуб — рече на възрастната жена зад бара.

— Затвориха го преди години — отговори тя. — Сега използват помещенията за нещо като хотел.

— Да знаете на кой номер се намира?

— Не, но е на отсрещната страна на улицата, преди следващата пресечка.

Джак благодари и пое по „Линкълн“. Тъкмо се чудеше коя от сградите би могла да е търсената, когато забеляза един избелял от времето надпис „Стаи под наем“. Спря и се загледа във входа, от който го деляха няколко стъпала. Над самата врата видя един още по-избелял надпис „КРНЙ, основан 1919“. Тръгна по стъпалата надолу и бутна вратата, която изскърца зловещо. Озова се в потънало в сумрак помещение, миришещо на застоял тютюнев дим. В дъното различи прашното бюро на рецепцията, иззад което едва-едва се подаваше темето на старец, който, потънал в облаци цигарен дим, четеше задълбочено брой на „Ню Йорк Поуст“.

— Стая за една нощ — рече Джак и се постара да звучи убедително.

Старецът присви недоверчиво очи. Жена ли водеше този?

— Седем долара — рече дядката и добави: — В предплата.

— Освен това бих искал да заключа някъде ценностите си.

— Ще ви струва още един долар… В предплата. — Цигарата не падаше от устата му, а само леко подскачаше нагоре-надолу.

Джак подаде исканите осем долара и взе ключа.

— Втори етаж, стая номер три, а блокът с клетките е в дъното на коридора. — Старецът му подаде втори ключ, след което се върна отново към вестника си.

Джак се запъти с бавни крачки към края на коридора и най-сетне стигна мястото, където в стената бяха монтирани касетките с малки вратички. Въпреки годините те изглеждаха стабилни и здрави и ако някой решеше да разбива, едва ли щеше да се справи лесно. Отвори тази, за която беше платил, и надникна вътре. Около 30 сантиметра широка и близо 60–70 дълбока. Хвърли бърз поглед към дядката на рецепцията. Страницата, в която се бе зачел, бе вече друга, но цигарата си висеше от устните му. Джак направи няколко крачки встрани и извади ключа дубликат, докато търсеше интересуващия го номер. Най-сетне го откри и го пъхна в ключалката. Когато дръпна вратата, дъхът му секна. Опитваше се да остане спокоен, но сърцето му щеше да изхвръкне от вълнение. Протегна ръка и взе една от банкнотите вътре. Сетне затвори и заключи.

Старецът зад бюрото на рецепцията разгръщаше вестника си, за да търси резултатите от конните надбягвания, когато Джак мина покрай него на път за изхода.

Измина близо единайсет пресечки, преди да започне да се оглежда за свободно такси, и не се реши да се свърже с Дик Маки, докато не се прибра вкъщи. Щом отключи външната врата, изтича в кухнята и остави стодоларовата банкнота на масата. Опита се да си спомни максимално точно колко широка и дълбока беше касетката, преди да започне да пресмята колко такива банкноти може да се натъпчат в клетка номер тринайсет. Наложи се да си помогне с няколко книги от по петстотин страници.

— Нали ти казах да си вземеш отпуска до понеделник?

— Открих мястото, което се заключва с КРНЙ 13.

— И какво имаше вътре?

— Трудно мога да кажа с точност — отговори Джак. — Някъде около два милиона долара.

— Край на отпуската. Връщаш се на работа.

— Добри новини — отбеляза лекарят сутринта на третия ден от престоя й в болничната стая. — Раната е почти заздравяла и ще пусна доклад до ръководството, че утре можете да бъдете преместена в „Джилава“.

С тези думи лекарят определи началото на изпълнението на плана й. Той смени превръзката и напусна стаята й без повече приказки. Кранц лежеше в леглото си и обмисляше една по една стъпките си. Поиска да посети тоалетната само веднъж към два следобед. Спа здраво и дълбоко до девет вечерта.