Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Не зная дали наистина можете да ми помогнете — каза Джак.

— Да опитаме — предложи младежът.

Агентът извади дубликата на ключа и го постави на плота.

— Да сте виждали такъв ключ?

Младежът го взе, повъртя го, загледа се в инициалите и накрая въздъхна.

— Не, господине, не съм. Най-вероятно е от касетка за ценности, но не е от нашите. — Обърна се и взе от таблото зад него един от ключовете на техните касетки — от тежък бронз, с името на собственика на гърба и червени инициали КРНЙ.

— Имате ли идея откъде може да е? — попита Джак, придавайки на гласа си нотки на отчаяние.

— Не, господине. Възможно е ключовете тук да се изглеждали така преди моето идване. Работя в клуба от единайсет години, но може би Ейб ще успее да ви помогне. Той е тук от времето, когато хората са играели много повече с ракети, отколкото днес.

— Така е, господата едно време играеха само игри с ракети — обади се един по-възрастен мъж, който се появи от офиса зад рецепцията. — И с какво мога да ви бъда полезен?

— Става дума за един ключ — започна да обяснява колегата му. — Този господин иска да знае дали някога си виждал такъв.

Ейб пое ключа и го завъртя между пръстите си.

— Определено не е от нашия клуб — отбеляза, — но по една случайност мога да ви кажа какво означава това Р — победоносно съобщи. — Трябва да беше преди двайсетина години, по това време кмет на града беше Динкинс, та тогава един млад мъж влезе тук, но не можеше да сглоби дори едно изречение на английски. Питаше дали това е румънският клуб.

— Разбира се! — възкликна Джак. — Как може да съм толкова тъп?

— Спомням си колко беше разочарован, когато му обясних — Ейб се направи, че не чува самообвинителната реплика на Джак, — че при нас Р означава ракета. Не че ме разбра какво му казвам. Не можеше и да чете на английски, ето защо се наложи да му намеря адреса на румънския клуб. Единствената причина да запомня част от този адрес беше, че улицата се казваше „Линкълн“, нали разбирате, има връзка с моето име. — Джак реши да не прекъсва обясненията на човека. — Мястото беше някъде в Куинс, но къде точно, не знам.

В първата пауза обаче прибра ключа в джоба си, благодари и побърза да си тръгне, за да не се наложи да изслуша още някой и друг спомен.

Тина седеше на бюрото си и набираше речта на председателя. Фенстън дори не й благодари, че е дошла в събота.

Банкерите винаги трябва да налагат стандарти, които надхвърлят изискванията на закона.

Бяха го поканили да изнесе встъпителната реч на годишната вечеря на Асоциацията на банкерите в Ню Йорк, която щеше да се състои в Шери Недерланд.

Организационният комитет беше раздвоен, когато гласува това предложение.

Фенстън беше решен да направи добро впечатление на колегите си от банкерското братство и досега бе нахвърлял няколко варианта.

Клиентите трябва винаги да могат да разчитат на нашето независимо мнение, убедени, че работим по-скоро в техен интерес, отколкото в свой.

Тина неволно се запита как се вписваше случаят на Виктория Уентуърт в контекста на подобни изявления.

Винаги трябва да гледаме на себе си като на бранители на имуществото на нашите клиенти — особено ако става дума за един Ван Гог например, искаше да вмъкне Тина. — Като не забравяме и за тяхното бъдещо благосъстояние…

Докато пишеше безсрамната проповед на своя шеф, мислите й полетяха към Анна. Говори с нея тази сутрин, малко преди да тръгне за офиса. Анна искаше да й разкаже за мъжа, появил се в живота й в хода на невероятното й приключение. Разбраха се да се видят на вечеря. Тина също искаше да сподели нещо с приятелката си. Беше решила да й разкаже най-сетне онова, което таеше от много време — истината за брат си Крис.

И нека не забравяме, че е достатъчно само един от нас да свали стандарта, за да носим всички ние последствията от това.

Минавайки към следващата страница, Тина се запита още колко щеше да издържи като лична секретарка на Фенстън, преди той открие коя е всъщност и към какво се стреми през годината, която прекара като негова служителка. Откакто изгони Липман от стаята си, не бе разменила нито дума с него. Страхуваше се, че той ще поиска нейното изгонване, преди да е успяла да събере достатъчно доказателства, та да прекара Фенстън остатъка от живота си зад решетките.

И в заключение искам да ви уверя, че целта на моя живот е да служа на обществото и да се отплатя за дадената ми възможност да осъществя американската мечта.