Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Не, разбира се, но не знаете ли случайно дали наблизо има нещо като хотел, където мога да прекарам нощта?

— Започне ли сезонът за голф, много от клиентите ми отсядат в „Уентуърт Армс“. По това време на годината положително ще намерите място.

— Да пробваме тогава.

— Готово, шефе.

Джак се облегна назад и набра един номер на мобилния си телефон.

— Американско посолство — отговориха отсреща.

— Свържете ме, моля, с Том Красанти.

Когато Кранц дойде на себе си след операцията, почувства пронизваща болка в дясното рамо. Успя да вдигне глава на няколко сантиметра от възглавницата, за да огледа малката стая, цялата боядисана в бяло и без никакви украшения. Вътре имаше само най-необходимото: легло, маса, стол, чаршаф и одеяло и подлога. Очевидно беше в болница, но не в частна, защото стаята нямаше дори прозорци, никакви цветя, нито плодове, никакви картички, а на вратата се виждаха решетки.

Опита се да си спомни какво се беше случило. В съзнанието й изникна дулото на пистолет, насочен към нея, и точно там образите се губеха. Вторият куршум наистина не я докосна, но тя имаше още една секунда, която й даде възможност да му пререже гърлото. Той положително беше професионалист — полицай или войник. След това вероятно бе припаднала.

Джак се регистрира в „Уентуърт Армс“ за една нощ и поиска да му запазят маса за вечеря в осем. След като си взе душ и се преоблече, изпита неудържимо желание да погълне една голяма сочна пържола.

Макар че Анна бе в безопасност в Уентуърт Хол, той не се чувстваше достатъчно спокоен, докато онази дребосъчка може би обикаляше наоколо. Смяташе да помоли Том да се свърже с местната полиция, докато продължава своето разследване.

Настани се във фоайето, за да изпие една бира „Гинес“, и се замисли за Анна. Много преди часовникът на стената да удари осем, Том отвори вратата на странноприемницата. Джак се изправи, за да посрещне приятеля си. Извини му се, че го е накарал да измине целия път до Уентуърт, когато можеше да прекара вечерта с Клоуи и Ханк.

— Няма да ме чуеш да се оплаквам, стига заведението да предлага приличен „Том Колинс“ 9 9 Коктейл, който се приготвя от джин, вода „Гарниш“, сока на кисел плод и се гарнира с череша и парче портокал. — Б.пр. .

Оберкелнерът приближи, за да вземе поръчката им. И двамата поискаха пържола, но като истински тексасец Том призна, че така и не е успял да свикне с английските порции, в които пържолата му се виждала като агнешко котлетче.

— Веднага щом някоя маса се освободи, ще ви повикам — обеща келнерът.

— Благодаря ви — обади се Джак, защото Том вече се бе навел над куфарчето си и вадеше някакви папки и листове, които нареждаше на масата във фоайето. Открай време предпочиташе да говори най-вече за работа.

— Да започнем с важните новини. Разкрихме самоличността на жената от снимката, която изпрати от Токио. — Джак остави чашата с бира и се съсредоточи. — Името й е Олга Кранц и по едно-единствено нещо си прилича с Анна Петреску.

— И какво е то?

— В агенцията се водеше като безследно изчезнала и най-вероятно мъртва. Както можеш да се увериш сам — рече Том и плъзна лист хартия по масата. — Изчезна от полезрението ни през 1989, когато престана да е член на групата бодигардове на Чаушеску. Сега вече сме убедени, че работи само за Фенстън.

— Не виждам връзка — отбеляза Джак и изчака келнерът да остави нова халба бира за него и коктейла на Том.

— Ако помислиш логично, ще намериш — посъветва го Том и отпи от питието си. — Не е лошо. И двамата с Фенстън са работили, за Чаушеску, и то по едно и също време.

— Съвпадение — подхвърли Джак. — Няма да издържи в съда.

— Може и да издържи, ако чуеш каква е била длъжностната й характеристика.

— Нека да чуем.

— Да отстранява и ликвидира всеки, който е представлявал заплаха за партийния водач.

— И пак не е достатъчно.

— Ще ти е достатъчно, когато чуеш с какво оръжие е действала.

— Кухненски нож? — предположи Джак, без да е погледнал още листа на масата.

— Позна.

— Предчувствам, че има още една свързваща брънка в твоята логика.

— А именно?

— Анна е следващата набелязана жертва.

— Не, там за щастие връзката се къса, защото Кранц беше арестувана в Букурещ тази сутрин.

— Какво? — възкликна Джак.

— Задържана е от местната полиция — уточни Том.

— Това е изумително. Непрестанно я губех, независимо че знаех къде е или къде отива.

— Хората съобщиха, че е била в безсъзнание.