Джефри Арчър - Аферата Ван Гог

— Някакви подробности? — настоя Джак.

— Изглежда Кранц се е скарала с местен шофьор на такси, у когото са намерени петстотин щатски долара. Гърлото на човека е прерязано, но и той ней е останал длъжен, защото е ранена в дясното рамо с огнестрелно оръжие. Все още не се знае какво е предизвикало разправията, но тъй като се е случило малко преди самолетът ти да излети, се надявахме ти да можеш да хвърлиш някаква светлина.

— След като в Токио беше изиграна, Кранц се е опитала да разбере закъде пътува Анна, но този мъж никога нямаше да й каже. Пазеше я все едно й беше баща, а не шофьор. А и петстотинте долара са по-скоро клопка. Кранц не би убила за такава смешна сума. При това този шофьор никога не пускаше брояча.

— Така или иначе Кранц в момента е добре охранявана и с малко късмет ще остане зад решетките до края на живота си. А това може да не се окаже доста дълго, тъй като изглежда половината население на Румъния е готово да я удуши. — Том хвърли поглед към листа на масата. — А и се оказа, че полковник Сергей Слатинару е герой от съпротивата. — Отпи още една глътка, преди да добави: — Така че няма защо да се тревожиш за сигурността на Петреску.

Келнерът се появи отново и ги поведе към салона, за да ги настани на масата.

— И аз като всички румънци няма да се успокоя, докато не видя Кранц мъртва — подхвърли Джак, докато се изправяше. — И дотогава ще продължавам да се тревожа за Анна.

— Анна ли? Откога сте на малки имена? — попита приятелят му и се отпусна на предложения стол.

— Не сме, макар да съм прекарал повече нощи с нея, отколкото с коя да е от последните ми приятелки.

— Тогава може би трябваше да я поканим да вечеря с нас?

— Забрави. Вероятно ще вечеря с лейди Арабела в Уентуърт Хол, докато ние ще трябва да се задоволим с местната кръчма.

Един сервитьор постави пред Том чиния с картофена супа с праз, а пред Джак салата „Цезар“.

— Разбрахте ли нещо повече за Анна?

— Много дори — призна Том. — И мога да ти кажа, че едно от обажданията й от Букурещ е било до полицията в Ню Йорк, за да им съобщи, че е жива и се намира в Румъния, където е на посещение при майка си, така че могат да извадят името й от списъка на изчезналите на 11 септември. Обадила се е също на чичо си в Данвил, Илинойс, а също и на лейди Арабела Уентуърт.

— В такъв случай нещо по време на срещата й в Токио се е обърнало с краката нагоре.

— Разкажи ми по-подробно.

— Срещна се с един от крупните стоманени магнати, казва се Накамура и е един от най-големите колекционери на творби на импресионистите в света, така поне ме осведоми портиерът на компанията. — Джак замълча. — Очевидно не е успяла да убеди Накамура да купи Ван Гог, само така мога да си обясня защо върна картината в Лондон и дори позволи тя да замине за Ню Йорк.

— Нямам впечатление, че тази жена се предава лесно — отбеляза Том и извади още един лист от папката си. — От фирмата „Хепи Хайър Къмпани“ също я търсят. Твърдят, че е изоставила техен микробус до канадската граница, от него липсвали и двете брони, калобран и единият фар бил вън от строя.

— Не бих казал, че е голямо престъпление.

— Ти какво, да не си хлътнал по момичето?

Келнерът, който носеше вечерята, прекъсна разговора им.

— Две пържоли — едната средно препечена, другата — розова.

— Розовата е за мен — обади се Том.

— Приятен апетит — пожела им келнерът.

— Напредваш ли с проучването на Липман? — попита Джак.

— Да, естествено — усмихна се Том и извади още един лист на масата. — Американски гражданин второ поколение, завършил право в Колумбийския университет. Но за разлика от теб — ухили се той — след дипломирането си работи в няколко банки, мести се доста, докато накрая го хващат в измама. Специализирал се в продаване на акции на несъществуващи вдовици. — Той замълча и приятелят му се усмихна. — Всъщност вдовиците съществували, но акциите — не. Излежал двегодишната си присъда в затвора в Рочестър, щата Ню Йорк, и получил доживотна забрана да работи в банка или в каквато и да било финансова институция.

— Но е дясната ръка на Фенстън.

— На Фенстън, но не и на банката. Името му не фигурира в документите им, дори като чистач. Плаща данъци за единствения си официален доход — сума, която пристига с чек от някаква леля в Мексико, всеки месец.

— Стига бе… — не повярва на ушите си Джак.

— И преди да кажеш каквото и да било, искам да те предупредя, че отделът ми няма нито финансовите, нито човешките ресурси, за да провери дали тази леля наистина съществува.