Джефри Арчър: Аферата Ван Гог

— Впечатлена съм — възхити се Анна.

— Като си помисля, дори не успях да закуся — оплака се Джак.

— Може да се смиля над теб и да ти позволя да се присъединиш към мен на обяд в първа класа на самолета, с който се прибирам.

Той се обърна и се усмихна.

— По-скоро бих желал да дойдеш на вечеря с мен в събота вечер.

— Вечерта на ирландското задушено ли? — попита Анна. — Май ще е по-добро от храната в първа класа. С удоволствие ще дойда.

— Преди да се съгласиш, трябва да те предупредя за нещо.

Колата на Накамура вече се бе скрила от погледите им.

— И какво е то?

— Майка ми е с впечатлението, че досега си била омъжена три пъти, имаш пет деца, не всичките от съпрузите ти, като четири от тях ползват наркотици, а петото е в затвора. — Той замълча. — Освен това знае, че се занимаваш с професия, далеч по-древна от тази на консултант по история на изкуството.

Анна се разсмя от все сърце.

— И какво ще й кажеш, когато разбере, че нищо от това не отговаря на истината?

— Че не си ирландка — отговори смутено Джак.

Ван Гог отрязва с бръснач лявото си ухо след скандал с приятеля си Гоген, но и до днес остава загадка защо и на двата автопортрета, които е рисувал след това, е превързано дясното.

Специалистите по история на изкуството, включително и Луи ван Тилборг, куратор на картините в музея „Ван Гог“, са убедени, че художникът е рисувал с огледало пред себе си.

Като доказателство Тилборг изтъква думите на самия художник в писмо до брат му Тео от 17 септември 1888 г. по повод огледалото, което си купува, „за да му помогне в работата“ (писмо № 685 в изданието с писма на Ван Гог от 1900 г. и писмо № 537 в английското издание от 1953 г.).

Огледалото остава в Арл, след като художникът се премества в Сен-Реми. Ван Гог пише в друго свое писмо, този път до Ж. Жиноу (11 май 1890 г., писмо № 634 в английското издание, писмо № 872 в холандското издание), в което го моли „да се грижи много за огледалото“.

Известно е, че Ван Гог е създал два автопортрета с превързано ухо. Единият може да бъде видян в института „Кортуолд“ в Лондон. Вторият е притежание на частна колекция.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5972

Издание:

Американска, първо издание

ИК „Бард“, София, 2006

Редактор: Мария Василева

Коректор: Иванка Нешева

ISBN: 978-954-584-068-5

Изтъкнати представители на американското следвоенно изкуство. — Б.пр.

Роман от Клайв Къслър, 2001 г. — Б.пр.

Предпочитана закуска за нюйоркчани. Малки кръгли гевреци, които се приготвят от варено тесто. — Б.пр.

Художници от средата на XIX в., които образуват „Братство на прерафаелитите“ и се вдъхновяват от майсторите от XIV-XV в., преди разцвета на Ренесанса. Техни представители са Х. Хънт, Росети. — Б.пр.

Островна група в Южния Тих океан, разположена на югоизток от Самоа, носеща името на капитан Джеймс Кук, който забелязал островите през 1773 г. Сега са на самостоятелно управление под суверенитета на Нова Зеландия. — Б.пр.

Известни издателства на пътеводители. — Б.пр.

Не, не, госпожице. Но не бихте ли искали да изпиете едно питие с мен? (фр.) — Б.пр.

Константин Бранкузи (1876–1957) — румънски скулптор, една от емблематичните фигури на съвременното авангардно изкуство. — Б.пр.

Коктейл, който се приготвя от джин, вода „Гарниш“, сока на кисел плод и се гарнира с череша и парче портокал. — Б.пр.

Най-старата марка мъжко облекло в Съединените щати. — Б.пр.

Разговорно название на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. — Б.пр.

Картина от норвежкия художник Едвард Мунк (12.12.1363–23.01.1944), избрана за икона от немските експресионисти. През август 2004 г. бе открадната от музей в Осло заедно с друга картина на художника — „Мадона“ — Б.пр.

Петата поправка към конституцията на САЩ гласи, че частната собственост не може да бъде изземвана за обществено ползване без справедлива компенсация. — Б.пр.

Прави се намек за събития и герои от пиесата на У. Шекспир „Дванайсета нощ“. — Б.пр.

Грешна стъпка (фр.). — Б.пр.

Британски архитект (1762–1836) от Уелс, проектирал голяма част от кралските домове в Англия. — Б.пр.