Джефри Арчър: Аферата Ван Гог

Кранц се усмихна за втори път този ден. Покатери се на леглото и приближи до следващата си жертва. Намираше се на сантиметри от творбата, когато ръката й се плъзна към джоба и измъкна ножа. Тъкмо посегна да го забие във врата на Ван Гог, когато си спомни, какво беше условието на Фенстън, ако иска да получи четири милиона вместо три. Изключи фенерчето, слезе от леглото и се мушна отдолу. Там легна по гръб и остана да лежи неподвижно.

Когато гостите и домакинята се спряха в подножието на витата стълба, Арабела попита Андрюс дали Брунсуик и Пиктън са се прибрали.

— Не, милейди — отговори икономът. — Но тази вечер ми се стори, че има доста зайци навън.

— В такъв случай ще отида да прибера тези разбойници — промърмори тя и като се обърна към гостите си, добави: — Пожелавам ви лека нощ и очаквам да ви видя утре сутрин на закуска.

Накамура се поклони и тръгна нагоре по стълбите след Анна. От време на време спираше да се наслади на портретите на прадедите на Арабела, които го гледаха от стените.

— Моля да ми простите, че ви бавя, Анна, но вероятно няма да имам възможност да се срещна с тези господа отново.

Младата жена се усмихна и го остави да се възхищава на портрета на госпожа Сидънс, рисуван от Ромни.

Тя продължи по коридора и спря пред вратата на спалнята на Ван Гог. Натисна дръжката и запали лампата. Спря за миг, за да погали с поглед автопортрета над леглото. Свали роклята си и я закачи в гардероба. След това нареди останалите си дрехи на канапето до леглото с балдахин и включи нощната лампа. Часовникът й показваше малко след единайсет. Побърза да влезе в банята.

Щом плиснаха водните струи, Кранц се измъкна изпод леглото и коленичи до него. Подуши въздуха, подобно на животно, което иска да се ориентира по миризмата. Душът в банята още работеше и тя се изправи предпазливо. Безшумно отиде да изключи централното осветление в спалнята. Остана да свети единствено лампата за четене до леглото. Кранц повдигна леко завивката и се плъзна отдолу. Хвърли последен поглед на Ван Гог, преди да се покрие през глава с тънкото одеяло, и почти се сля с просторното легло. Нито един мускул не трепваше по тялото й. Беше толкова дребна и тънка, че едва се забелязваше в сумрака на стаята. Макар и под завивките, тя чу, че душът спира. Последва пълна тишина. Вероятно Анна се сушеше. След това някакъв ключ щракна. Вероятно в банята. Затвори се врата.

Кранц измъкна с едва забележимо движение ножа от специалния джоб на панталона и стисна здраво дръжката, усетила, че жертвата й е вече в стаята. След малко Анна се мушна в леглото, обърна се настрани и загаси нощната лампа. Докато отпускаше глава на пълната с гъши пух възглавница, усети, че се унася. Последната мисъл, която мина през съзнанието й, беше, че вечерта наистина мина много добре. Господин Накамура не само потвърди сключването на сделката, но й предложи и работа. Какво повече можеше да иска?

Вече заспиваше, когато Кранц се подпря бавно на лакът, протегна другата си ръка и прокара показалец надолу по гърба на Анна, докато постепенно стигна до горната част на бедрото й. Анна въздъхна. Кранц замря за миг и едва тогава пъхна ръка между бедрата на жената до нея.

Сънуваше ли, или някой наистина я докосваше, питаше се Анна, докато се люлееше някъде между съня и полубудното състояние. Не можеше да допусне, че в леглото й има някой. В този миг си даде сметка, че между краката й се намира студено острие. Тутакси се събуди. Хиляди объркани мисли се втурнаха в пламналия й мозък. Тъкмо щеше да хвърли одеялото на земята, когато до ухото й някой изсъска:

— Да не си посмяла да мръднеш. Между краката ти има петнайсетсантиметров нож с върха нагоре. Само да гъкнеш, ще те разпоря до шията и ще си жива точно толкова, колкото да закопнееш за смъртта.

Анна усещаше леденото острие и правеше усилие да не мърда, макар цялото й тяло да трепереше неудържимо.

— Ако правиш каквото ти казвам — съскаше Кранц, — може и да останеш жива, но не разчитай много.

Малкото здрав разум, останал в съзнанието на Анна, подсказваше, че наистина няма на какво да разчита и ако иска да увеличи шансовете си, трябва да се опита да спечели време.

— Какво искаш? — попита тя.

— Казах ти да не се обаждаш — повтори Кранц и размърда ножа, така че той стигна на сантиметри от клитора на младата жена. Анна замълча. — Протегни много бавно ръка и запали нощната лампа.

Тя се подчини, усещайки, че ножът следва движенията й.

— Добре. Сега ще дръпна одеялото от твоята страна, но ти няма да мърдаш. Нали не забравяш къде е ножът?