Джефри Арчър: Аферата Ван Гог

— Точно така — усмихна се Арабела. — Милейди е била актриса, нещо, което по съвременната терминология би се равнявало на танцьорка на пилон, така че един Господ знае кой от многобройните й почитатели й я е подарил. Не се оплаквам, защото тъкмо на нея трябва да благодаря за красивото бижу.

— И за обеците също — додаде Анна.

— За съжаление обецата е само една — тъжно въздъхна Арабела.

— Обецата ли? — Джак бе впил поглед в картината. — Може ли да съм толкова тъп? Било е пред очите ми през цялото време.

— Какво е било пред очите ти? — попита младата жена.

— Липман беше написал на гърба на снимката на Фенстън с Джордж Буш: „Това е доказателството, от което имаш нужда“.

— Доказателство за какво? — поинтересува се и Арабела.

— Че той е поръчал убийството на сестра ти.

— Не намирам връзка между президента на Съединените щати и лейди Катрин Уентуърт — изсумтя нейно благородие.

— Точно тази грешка допуснах и аз. Връзката не е между лейди Уентуърт и Буш, а между лейди Уентуърт и Фенстън. И следата направо ще ни избоде очите.

Всички отправиха погледи към портрета на Гейнсбъро.

— И двамата носят една и съща обеца — първа наруши мълчанието Анна. — На мен също не ми е направило впечатление. Спомням си, че забелязах новата обеца на ухото на Фенстън в деня, в който ме уволни, но изобщо не я разпознах.

— Липман обаче бързо е осъзнал значението на този факт — уточни Джак, който само дето не потриваше доволно ръце.

— Разбирал е, че това е жизненоважно доказателство, което ще ни даде шанс да повдигнем обвинение.

Андрюс леко се изкашля.

— Прав си Андрюс — обади се Арабела. — Не бива да задържаме повече господин Накамура. Много семейни разкрития му се събраха през последния ден.

— Това е вярно — съгласи се японецът. — Все пак искам да поздравя господин Делейни за забележителното разкритие.

— Бавно, но сигурно стигна до истината — отбеляза Анна и улови за ръка младия мъж.

Господин Накамура се усмихна, а Арабела го придружи до вратата на колата, Анна и Джак останаха на най-горната площадка.

— Добра работа свърши, ловецо. Напълно съм съгласна с господин Накамура.

Джак се усмихна.

— Да не говорим за твоя принос на новобранец? Разбра ли защо Тина?…

— Вече мислех, че си забравил — въздъхна Анна. — Трябва да призная, че съм пропуснала няколко много ясни доказателства, очевидни дори за аматьор.

— Какви например?

— Едно момиче, което е привърженик на отбора „49“, както и на „Лейкърс“, с достатъчно познания в областта на изкуството и с вкус към американското изкуство, с хоби да плава с яхта на име „Кристина“, наречена на имената на двете деца на собственика.

— Тя е дъщерята на Крис Адамс! — възкликна Джак.

— И сестра на Крис Адамс младши.

— Това обяснява всичко.

— Почти всичко. Тина Адамс не само е загубила дома си, след като Кранц е прерязала гърлото на брат й, но й се е наложило да прекъсне образованието си в правния факултет, да, тъкмо правния.

— Излиза, че Фенстън е попаднал на неподходящ човек.

— Нещо повече. Тина сменя името си от Адамс на Форстър, мести се в Ню Йорк, преминава курс за секретарки, кандидатства за апетитно място в банка и чака секретарката на Фенстън да напусне — нещо напълно обичайно, — за да се вклини.

— При това успява да издържи до уволнението миналата седмица — напомни Джак.

В това време господин Накамура се поклони дълбоко на домакинята си и най-сетне се качи в лимузината.

— Още по-добрата новина, ловецо, е… — Анна помаха за сбогом на Накамура, — че Тина е успяла да копира всички документи, уличаващи Фенстън, на своя компютър. Запазила е договори, писма, дори личните бележки, които Фенстън си мисли, че са унищожени в Северната кула. Ето защо смятам, че няма да мине много и ти ще успееш да приключиш случая на Брайс Фенстън.

— Благодарение на теб и на Тина — отбеляза Джак. Замълча за миг. — Все пак е загубила абсолютно всичко.

— Не съвсем. Арабела й подари един милион долара за ролята, която изигра в спасяването на Уентуърт Хол.

— Един милион долара?

— Да не споменаваме за милиона лири, който получавам аз за усилието — „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“, както бе написала Арабела в бележката си.

— Свети Лука — рече Джак. — „Давайте и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери 18 18 Лука, 6: 38. — Б.пр. “.