Патриша Корнуел - Ферма за трупове

Никой не отговори и Фъргюсън каза:

— Ще питам майката. Бездруго трябва да поговоря с нея, когато се прибера.

— Нивото на калий също е повишено — продължих. — И това трябва да се обясни, защото калият се увеличава след смъртта, когато стените на клетките се разрушат и го изпуснат.

— Калий? — запита Моут.

— Течността на окото е подходяща за проба, защото е изолирана, предпазвана и следователно по-малко изложена на зарази и замърсяване — отговорих. — По-важно е следното: нивото на калий предполага, че е била мъртва по-дълго, отколкото другите характеристики сочат.

— Колко дълго? — запита Уесли.

— Шест или седем дни.

— Може ли да има и друго обяснение за това?

— Излагането на голяма горещина щеше да ускори разлагането — казах.

— Значи няма да е това.

— Или грешка — добавих.

— Можеш ли да провериш?

Кимнах утвърдително.

— Доктор Дженрет смята, че куршумът в мозъка я е убил моментално — съобщи Фъргюсън. — Мисля си, че ако умреш мигновено, не би трябвало да има реакция на раните.

— Проблемът е — обясних аз, — че нараняването на мозъка й не би трябвало да предизвика мигновена смърт.

— Колко време е можела да оцелее с него? — поиска да узнае Моут.

— Часове — отговорих.

— Други възможности? — обърна се Уесли към мен.

— Комоцио. Това е като електрическа верига — получаваш удар по главата, умираш веднага, а ние не можем да намерим голяма или въобще никаква рана — казах аз и се замислих за момент. — Или пък всичките й рани са посмъртни, включително и тази от изстрела.

Всички се умълчаха и замислиха.

Чашата за кафе на Марино представляваше малка купчина стиропор, а пепелникът пред него бе пълен с опаковки от дъвки. Той каза:

— Намери ли нещо, което да сочи, че е била ударена?

Отговорих му, че не съм.

Той започна да щрака с химикалката си.

— Хайде да поговорим още малко за семейството й. Какво знаем за бащата, освен че е мъртъв?

— Бил е учител в християнската академия „Броуд Ривър“ в Суананоа.

— Емили там ли е учила?

— Не. Посещавала е държавното начално училище в Блек Маунтин. Баща й умрял преди около година — добави Моут.

— Забелязах — казах аз. — Казвал се е Чарлс?

Моут кимна.

— От какво е умрял? — запитах.

— Не съм сигурен. Но беше естествена смърт.

Фъргюсън добави:

— Имал е проблеми със сърцето.

Уесли стана и отиде до бялата пластмасова дъска.

— Добре — каза той, махна капачката на флумастера и започна да пише. — Хайде да прегледаме подробностите. Жертвата е от семейство от средната класа, бяла, възраст — единайсет години, видяна за последен път от съучениците си около шест следобед на първи октомври, когато се прибирала сама към къщи от църковно събрание. В този случай тя минала напряко, по пътеката покрай Томахоук, малко изкуствено езеро. Ако погледнете картите си, ще видите, че в северния край на езерото има клуб и обществен басейн, които работят само през лятото. Ето тук има тенискортове и район за пикник, които са на разположение през цялата година. Според майката Емили се прибрала у дома малко след шест и половина. Отишла веднага в стаята си и свирила на китара, докато стане време за вечеря.

— Каза ли госпожа Стайнър какво е вечеряла Емили тогава? — обърнах се аз към групата.

— Каза ми, че са яли макарони, сирене и салата — отговори Фъргюсън.

— По кое време? — запитах, тъй като в доклада от аутопсията пишеше, че стомашното съдържание на Емили се е състояло само от малко количество кафеникава течност.

— Около седем и половина вечерта. Поне така ми каза.

— Това трябва да е било смляно до времето, когато е била отвлечена в два след полунощ?

— Да — отговорих. — Дълго преди два трябва да е напуснало стомаха.

— Може да не са й давали много за ядене и пиене, докато е била в плен.

— Това обяснява ли високото ниво на натрий и вероятното й обезводняване? — запита Уесли.

— Определено е възможно.

Той отново си записа нещо.

— В къщата няма аларма, нито куче.

— Знаем ли дали нещо е било откраднато?

— Възможно е някои дрехи да са изчезнали.

— Чии?

— На майката. Докато била завързана в гардероба, чула, че той отваря чекмеджета.

— Ако е така, е бил адски внимателен. Тя каза, че не можела да определи дали нещо липсва, или е разбъркано.

— Какво е преподавал бащата? Знае ли някой?

— Библията.

— „Броуд Ривър“ е едно от онези фундаменталистки места. Хлапетата започват деня с песента „Грехът няма да надделее над мен“.