Патриша Корнуел - Ферма за трупове

— Розов халат с цип и чорапи.

— С това ли е била в леглото? — прозвуча зад мен познат глас.

Шефът на екипа, Бентън Уесли, затвори вратата на залата и бързо погледна към мен. Висок и слаб, с остри черти и сребриста коса, той беше облечен в тъмен еднореден костюм и носеше огромно количество документи и диапозитиви. Никой не проговори, докато той бързо се настани на мястото си и надраска няколко бележки с писалка „Монблан“.

Уесли повтори, без да вдигне поглед:

— Знаем ли дали е била облечена по същия начин, когато е било извършено нападението? Или е облякла робата по-късно?

— Бих го нарекъл по-скоро нощница, отколкото роба — отвърна Моут. — Фланелена материя, дълги ръкави, стигаше до глезените й, закопчана отпред с цип.

— Под нея нямаше нищо, освен бикини — допълни Фъргюсън.

— Няма да те питам откъде знаеш това — намеси се Марино.

— Бикините се очертаваха ясно. Личеше, че няма сутиен. Държавата ми плаща, за да бъда наблюдателен. Също и Бюрото — огледа се той около масата — не ми плаща за лайната ми.

— Никой и не би ти платил за това, освен ако не ядеш злато — отбеляза Марино.

Фъргюсън извади пакет цигари.

— Някой има ли нещо против да запаля?

— Аз.

— Да, аз също.

— Кей — каза Уесли, като побутна дебел кафяв плик към мен, — това е докладът от аутопсията и още снимки.

— Лазерни разпечатки? — запитах, тъй като никак не ги обичам, защото са задоволителни само когато ги гледаш отдалеч.

— Не. Истински.

— Добре.

— Значи обсъждаме характерните черти и методиката на убиеца, нали? — Уесли се огледа и няколко души кимнаха. — Имаме и вероятен заподозрян. Или смятаме, че имаме такъв.

— За мен няма съмнение — каза Марино.

— Хайде да огледаме местопрестъплението и жертвата — предложи Уесли и започна да прелиства документите си. — Мисля, че ще е по-добре да се въздържаме от споменаване имената на известни престъпници за момента — огледа ни той. — Имаме ли карта?

Фъргюсън раздаде копия.

— Отбелязани са църквата и домът на жертвата. Също и пътеката около езерото, където смятаме, че е вървяла на път към къщи от църквата.

Емили Стайнър можеше да мине за осем-деветгодишна с дребното си крехко личице и тяло. На последната си училищна снимка, направена през пролетта, тя беше облечена в зелен пуловер с копчета, русата й коса беше сресана на път и придържана от шнола с форма на папагал.

Доколкото знаехме, не й бяха правени други снимки чак до ясната съботна сутрин на седми октомври, когато един възрастен мъж пристигнал на езеро Томахоук, за да лови риба. Той настанил шезлонга си в калта близо до водата и забелязал малък розов чорап да се подава от близките храсти. После осъзнал, че в чорапа има и крак.

— Огледахме внимателно пътеката — каза Фъргюсън, като посочи с химикалката си към диапозитивите. — Намерихме тялото тук.

— На какво разстояние е мястото от църквата и дома й?

— Около километър и половина и от двете, ако шофираш. Малко по-късо по въздуха.

— А пътеката около езерото съкращава пътя и го прави колкото въздушния?

— Горе-долу — отвърна Фъргюсън и продължи: — Тя лежеше с главата на север. На левия крак имаше част от чорап, на десния — цял. Имаме часовник. Също и колие. Била е облечена в синя фланелена пижама и бикини, но и днес те не са намерени. Това е снимка в близък план на раната на тила й.

Сянката на химикалката се премести встрани. През дебелите стени се чуваха приглушени изстрели откъм стрелбището.

Тялото на Емили Стайнър беше голо. Прегледът на съдебния лекар на област Бънкомби бе установил, че момиченцето е било изнасилено. Тъмните лъскави петна по вътрешната страна на бедрата и горната част на гърдите и раменете й всъщност бяха парчета липсваща плът. Тя също била със запушена уста и завързана с оранжева лепенка. Причината за смъртта беше изстрел от малокалибрен пистолет в тила.

Фъргюсън показваше един диапозитив след друг и докато образите на бледото телце на детето проблясваха в тъмнината, настъпи пълна тишина. Никога не бях срещала следовател, който да е превъзмогнал ужаса си при гледката на измъчвани и убити деца.

— Знаем ли какви са били климатичните условия в Блек Маунтин от първи до седми октомври? — запитах аз.

— Облачно. Четири-пет градуса през нощта, около дванайсет през деня — отговори Фъргюсън. — Средно.

— Средно? — изгледах го аз.

— Средно — бавно и натъртено каза той, когато лампите отново светнаха. — Нали знаете, събирате температурите, а после ги делите на броя на дните.