Патриша Корнуел - Ферма за трупове

— Агент Фъргюсън, всяко значително отклонение е важно за нас — отговорих безстрастно, като се мъчех да прикрия нарастващата си неприязън към този човек. — Дори само един ден с необичайно висока температура би могъл да промени състоянието на трупа.

Уесли започна нова страница с бележки. Когато поспря, погледна към мен.

— Доктор Скарпета, ако Емили е била убита малко след отвличането, колко разложена трябваше да бъде, когато са я намерили на седми октомври?

— Съдейки по описаните условия, бих очаквала трупът да е сравнително леко разложен — отговорих. — Също така бих очаквала резултати от дейността на насекомите, вероятно и други посмъртни щети, зависи какъв достъп до тялото са имали хищниците.

— С други думи, тя трябваше да е в доста по-лошо състояние от това — потупа Уесли по снимките, — ако е била мъртва от шест дни.

— Да, трябваше да е по-разложена.

По врата на Уесли проблясваше пот, която бе навлажнила колосаната му бяла риза. Вените по челото и врата му пулсираха.

— Наистина съм учуден, че никакви кучета не са се добрали до нея.

— Е, Макс, аз пък не съм. Това не е големият град, където навсякъде бродят помияри. Ние държим кучетата си в двора или на каишка, когато са навън.

Марино се отдаде на противния си навик да разкъсва на парчета стиропорната си чаша за кафе.

Телцето беше толкова бледо, че изглеждаше почти сиво, със зеленикаво обезцветяване в дясната долна част. Връхчетата на пръстите бяха сухи, кожата се отделяше от ноктите. Косата и кожата на ходилата й падаха. Не видях следи от отбранителни рани. Нямаше резки, драскотини или счупени нокти, които да навеждат на мисъл за борба.

— Дърветата и другите растения са я заслонили от слънцето — отбелязах, когато смътни сенки замъглиха мислите ми. — Изглежда, че раните й не са кървели много, ако въобще са кървели, иначе щяха да привлекат хищниците.

— Смятаме, че е била убита някъде другаде — вмъкна Уесли. — Отсъствието на кръв, липсата на дрехите, положението на тялото и т.н. предполагат, че е била убита някъде другаде, а после захвърлена. Можеш ли да кажеш дали изрязването на плътта е било извършено след убийството?

— Около или по време на смъртта — отговорих.

— Отново за да се премахнат следите от ухапвания?

— Не мога да твърдя със сигурност само по това, което виждам тук.

— Според теб раните сходни ли са с онези на Еди Хийт?

Уесли говореше за тринайсетгодишното момче, което Темпъл Голт уби в Ричмънд.

— Да — отвърнах, отворих друг плик и извадих купчина снимки от аутопсията, стегнати с ластик. — И в двата случая имаме кожа, изрязана от рамото и горната вътрешна страна на бедрото. Еди Хийт също бе застрелян в главата, а тялото му изхвърлено. Също така ми прави впечатление, че въпреки разликата в пола, момчето и момичето са от един и същи тип. Хийт беше дребен, несъзрял полово. Емили Стайнър е много дребна, почти несъзряла полово. Основната разлика е, че по тялото на момиченцето няма кръстове или плитки разрези.

Марино се намеси, за да обясни на полицаите от Северна Каролина:

— В случая Хийт смятаме, че Голт първо се е опитал да унищожи следите от ухапване, като ги е срязал с нож. После е разбрал, че това няма да му свърши работа, затова е отрязал парчета кожа с размера на джоба на ризата ми. Този път с малкото момиченце, което е грабнал, вероятно просто е отрязал следите и е приключил.

— Знаеш ли, наистина не се чувствам удобно с тези категорични предположения. Не можем да сме сигурни, че е Голт.

— Минаха почти две години, Лиз. Съмнявам се, че Голт се с преродил или е започнал работа в Червения кръст.

— Но и не знаеш дали не е така. Бънди е работил в център за хора с психически кризи.

— А Господ е говорил на сина на Сам.

— Мога да ви уверя, че Господ не е казвал на Бърковиц абсолютно нищо — сериозно каза Уесли.

— Моята мисъл е, че Голт, ако е той, просто е отрязал белезите този път.

— Е, това е вярно. Както и всички други, тези типове се усъвършенстват постепенно.

— Господи, надявам се тоя да не стане по-добър — каза Моут, като избърса горната си устна със сгъната кърпа.

— Готови ли сме да правим профила? — запита Уесли и се огледа. — Смятате ли, че е бял мъж?

— Населението в квартала е основно бяло.

— Абсолютно.

— Възраст?

— Престъпникът действа логично и това му прибавя някоя и друга година.

— Съгласен съм. Не мисля, че си имаме работа с малолетен.

— Бих започнал с двайсетте. Краят на двайсетте години.