Патриша Корнуел - Ферма за трупове

Той приличаше на малка тухлена църква, с меню, изписано с тебешир на дъската отпред, и табела, която гласеше: „Всеки е добре дошъл“. Влязох вътре и видях мъже, седнали до бара, които пиеха кафе, и други — около масите в семплата трапезария, точно срещу вратата. Доста очи се обърнаха към мен с любопитни погледи. Лицата им отразяваха години, прекарани в жестоко пиене. Келнерка, която изглеждаше не по-възрастна от Луси, ме попита дали искам да хапна.

— Търся отец Огрен — казах.

— Не съм го виждала скоро, но можете да проверите в библиотеката или параклиса.

Изкачих няколко стълби и влязох в малък параклис, празен, с изключение на светците, изрисувани по гипсовите стени. Беше чудесно място с бродирани с морски сюжети възглавници и многоцветен мраморен под, инкрустиран с миди. Застанах мирно и погледнах към свети Марк, който подкрепяше една мачта, докато свети Антъни от Падуа благославяше морските създания. Свети Андрю държеше мрежи, а по горната част на стената бяха изписани думи от Библията.

„Тъй като той накара бурята да престане, вълните оттогава са спокойни. После те са щастливи, защото почиват, а той ги е завел в желания рай.“

Натопих ръцете си в голяма раковина, пълна със светена вода, и се прекръстих. Помолих се пред олтара и оставих дарение в малката сламена кошничка. Оставих банкнота за Луси и мен и четвърт долар за Емили Стайнър. Иззад вратата се чуваха жизнерадостните гласове и подсвиркванията на обитателите на приюта. Дъждът по покрива звучеше като барабани, а отвъд матовите прозорци пищяха чайки.

— Добър ден — произнесе зад мен тих глас.

Завъртях се и видях отец Огрен, облечен в черно.

— Добър ден, отче — отвърнах.

— Сигурно доста сте походили в дъжда — отбеляза той.

Очите му бяха любезни, а лицето изключително мило.

— Търся племенницата си, отче. Отчаяна съм.

Не се наложи дълго да говоря за Луси. Всъщност едва я бях описала, когато разбрах, че свещеникът знае коя е тя. Сърцето ми се отвори като роза.

— Господ е милостив и добър — усмихнато каза той. — Доведе ви тук, така както води онези, които са се загубили в морето. Преди няколко дни доведе тук и племенницата ви. Вярвам, че тя се намира в библиотеката сега. Сложих я да работи там, за да направи каталог на книгите, а и да усъвършенства някои други неща. Тя е много умна и има чудесна идея да компютризира всичко.

Намерих я до огромна маса в мрачна стая с тъмна ламперия и овехтели книги. Седеше с гръб към мен и разработваше програма на лист без помощта на компютър по начина, по който талантливите музиканти композират симфониите си в тишина. Стори ми се, че изглежда отслабнала. Отец Огрен потупа ръката ми, когато си тръгваше, после тихо затвори вратата зад себе си.

— Луси — казах.

Тя се обърна и ме изгледа изненадано.

— Лельо Кей? Господи — каза тя с приглушения тон, запазен за библиотеките. — Какво правиш тук? Откъде знаеше?

Бузите й бяха порозовели, а белегът на челото й бе яркочервен.

Придърпах си стол и взех ръцете й в своите.

— Моля те, ела си у дома с мен.

Луси продължи да ме гледа втренчено, като че ли виждаше пред себе си призрак.

— Името ти е изчистено.

— Напълно?

— Напълно.

— Значи си ми намерила голямата клечка.

— Казах ти, че ще го направя.

— Всъщност ти си важната личност, нали, лельо Кей? — прошепна тя и отмести поглед встрани.

— Бюрото прие, че Кари ти е причинила това — съобщих.

Очите й се изпълниха със сълзи.

— Това, което тя направи, беше ужасно, Луси. Знам колко си наранена и ядосана. Но сега си добре. Истината се знае и АИП искат да се върнеш при тях. Ще поработим върху обвинението ти в шофиране в пияно състояние. Съдията ще ти съчувства повече, защото някой те е изблъскал от пътя, а уликите доказват това. Но все още искам да се полекуваш.

— Не може ли да направя това в Ричмънд? Не може ли да остана при теб?

— Разбира се, че можеш.

Тя погледна надолу, когато сълзите се търколиха по бузите й.

Не исках да я наранявам допълнително, но трябваше да попитам:

— Кари беше с теб, когато те видях онази вечер в района за пикник, нали? Тя сигурно пуши?

— Понякога — отвърна Луси и избърса очите си.

— Много съжалявам.

— Ти не би разбрала.

— Не е така. Разбирам те напълно. Обичала си я.

— Все още я обичам — захлипа Луси. — Точно това е глупавото. Как можах? Но не мога да се спра. А през цялото време… — изхълца Луси и издуха носа си, — през цялото време тя е била с Джери или който и да е друг. Използвала ме е.