Патриша Корнуел - Ферма за трупове

Смятах, че е било нощ, когато седмица по-късно госпожа Стайнър се заела отново с тялото на Емили, което всъщност било замразено през цялото това време. Вероятно го е увила в одеяло и това би обяснило вълнените влакна, които открихме по него. Може да го е пъхнала в найлонов чувал за боклук. Микроскопичните следи от дървесна сърцевина също имаха обяснение — господин Стайнър ги бе използвал в продължение на години, докато е поправял часовниците в мазето си. До този момент обаче яркооранжевата лепенка, която Дениз Стайнър бе използвала, за да завърже дъщеря си и себе си, не бе намерена. Също така не се бе появил и пистолетът двайсет и втори калибър. Съмнявах се, че въобще някога ще ги видим. Госпожа Стайнър беше прекалено хитра, за да запази тези уличаващи предмети.

В ретроспекция всичко изглеждаше съвсем просто и очевидно. Например последователността, в която лепенката е била откъсвана от рулото, отговаряше напълно на реда на събитията. Разбира се, Дениз Стайнър първо е трябвало да върже дъщеря си и не е имало нужда да откъсва всички лепенки и да ги слага на ръба на някоя мебел. Тя не е трябвало да удържа дъщеря си, тъй като Емили не е мърдала. Следователно и двете ръце на госпожа Стайнър са били свободни.

Но когато е дошло време да завърже себе си, е станало малко по-трудно. Откъснала всички лепенки и ги залепила на тоалетката си. Постарала се да се завърже така, че да може да се освободи. Не осъзнала, че е използвала лепенките не в подходящата последователност. А и не е имала причина да знае, че това е важно.

В Шарлът се качих на самолета за Вашингтон, а оттам взех такси до сграда „Ръсел“, където имах среща със сенатора Лорд. Той беше в залата за гласуване, когато пристигнах там в три и половина. Изчаках търпеливо в приемната, където млади жени и мъже отговаряха на телефонни обаждания непрестанно, тъй като много хора по света търсеха помощта му. Зачудих се как ли живее сенаторът с това бреме. Скоро той влезе в стаята и ми се усмихна. По очите му личеше, че знае всичко за случилото се.

— Кей, радвам се да те видя.

Последвах го през друга стая, където имаше още бюра и хора, говорещи по телефона, после влязохме в личния му кабинет и той затвори вратата. По стените имаше много картини от добри художници, а и очевидно сенаторът обичаше хубавите книги.

— Директорът ми се обади рано сутринта. Какъв кошмар. Просто не знам какво да кажа.

— О, аз съм съвсем добре.

— Ела, заповядай — каза той, като ме поведе към канапето и седна на стола срещу мен.

Сенаторът Лорд рядко оставяше бюрото му да го отделя от хората. Нямаше нужда, защото както при всички властни личности, които познавах, неговото величие го правеше скромен и любезен.

— Ходя като зашеметена. В главата ми се въртят странни мисли — казах. — Неприятностите ще започнат по-късно. Посттравматичен стрес и разни ей такива. Да ги познаваш добре, не означава, че си имунизиран срещу тях.

— Искам добре да се погрижиш за себе си. Иди на някое хубаво място и си почини известно време.

— Сенатор Лорд, какво можем да направим за Луси? Искам името й да бъде изчистено.

— Вярвам, че вече си успяла да направиш това.

— Не напълно. Бюрото знае, че не е възможно отпечатъкът на Луси да е бил сканиран в биометричната система за заключване. Но това не оневинява племенницата ми изцяло. Поне с такова впечатление останах.

— Не е така. Въобще не е така — каза сенаторът, като кръстоса крака и се загледа в мен. — Може да има проблем по отношение на това, което циркулира из Бюрото. Клюките, искам да кажа. Но тъй като Темпъл Голт стана част от картинката, има доста неща, които не могат да бъдат обсъждани.

— Значи Луси ще трябва да се примири с втренчените погледи на хората, защото няма да й разрешат да сподели какво е станало — отбелязах.

— Това е вярно.

— Някои хора няма да й се доверяват и ще мислят, че мястото й не е в Куантико.

— Възможно е.

— Това не е достатъчно добро.

Той ме погледна търпеливо.

— Не можеш вечно да я предпазваш, Кей. Остави я да поеме проблемите си и да изживее някои от лошите им страни. В крайна сметка така ще е по-добре за нея. Просто я пази в рамките на закона — усмихна се той.

— Ще направя всичко възможно — казах, — но все още над главата й виси обвинението в шофиране под влияние на алкохол.

— Тя беше жертва на катастрофа, всъщност на опит за убийство. Смятам, че това доста ще промени сценария в очите на съдията. Бих предложил освен това Луси да изпълни доброволно някаква услуга за обществото.