Патриша Корнуел - Решаваща улика

— Просто теоретизирам — добави Марино.

Знаех си, че не мога да повярвам. Истината е, напомних си твърдо, че Марк ме е предал, че той е престъпникът, описан от Етридж.

— Трябва да размислиш над всички възможности — завърши Марино.

— Естествено — промърморих аз.

В следващия тесен коридор спряхме пред метална врата. Намерих ключа и влязохме в стрелбището, където оръжейните специалисти провеждаха тестове върху почти всички оръжия, познати на човечеството. Беше сива, посипана с оловна шлака стая. Едната стена представляваше шкаф, пълен с пистолети и автомати, конфискувани от престъпниците и предадени в лабораторията. Пушките стояха изправени в редица. Отсрещната стена беше от стомана, подсилена в центъра и обезформена от хилядите куршуми, изстреляни през годините. Марино се отправи към ъгъла, където имаше купчина от голи тела на манекени, глави, крака и ръце, които зловещо напомняха на масов гроб в Аушвиц.

— Предпочиташ бяло месо, нали? — попита той и избра торс с телесен цвят.

Не му обърнах внимание. Отворих несесера си и извадих рюгера. Марино продължаваше да рови из пластмасовите крайници. Най-после избра глава с нарисувани очи и кестенява коса. Постави я върху торса и нагласи получената фигура на една кутия до стоманената стена, на около двайсет метра от мен.

— Имаш един пълнител, за да го превърнеш в история — каза той.

Заредих револвера и погледнах към Марино, който вадеше деветмилиметровия си пистолет от джоба. Той прегледа пълнителя, после го постави на мястото му.

— Весела Коледа — каза Марино и ми подаде пистолета със спуснат предпазител.

— Не, благодаря — отговорих колкото се може по-любезно.

— Пет изстрела с пушкалото ти и си вън от бизнеса.

— Ако не уцеля.

— Мамка му, док. Всеки пропуска по няколко. Проблемът с твоя рюгер е, че имаш само няколко.

— Предпочитам няколко добри изстрела с моя. Всичко, което прави твоят пистолет, е да пръска олово.

— Той е много по-мощен.

— Знам. Около четиринайсет килограмометра повече на разстояние двайсет метра. Но аз използвам сребърни куршуми.

— Освен това има и три пъти повече куршуми — добави Марино.

Преди бях стреляла с деветмилиметрови и не ги харесвах. Не бяха точни като моя специален 38. Не бяха толкова безопасни и можеха да засекат. Никога не съм била склонна да заместя качество с количество, а не съществуваше заместител на това да си трениран и способен.

— Достатъчен е само един изстрел — казах аз и поставих слушалките на ушите си.

— Да. Ако е между проклетите му очи.

Подпрях револвера с лявата си ръка и натиснах спусъка няколко пъти. Уцелих манекена веднъж в главата, три пъти в гърдите, а петият куршум одраска лявото му рамо. Всичко стана за секунди. Главата и торсът полетяха нагоре и се строполиха до стоманената стена.

Без да проговори, Марино остави деветмилиметровия пистолет на масата и извади един 357 от презраменния си кобур. Усетих, че съм наранила чувствата му. Не се и съмнявах, че доста се е потрудил да ми намери автоматика. Мислил е, че ще се зарадвам.

— Благодаря ти, Марино — казах.

Той нагласи барабана и бавно вдигна револвера си.

Добавих, че съм благодарна за грижите му към мен, но знаех, че не ме чува или просто не ме слуша.

Отдръпнах се назад, докато той изстреля шест куршума. Главата на манекена подскочи на пода. Марино бързо зареди отново и започна да стреля по торса. Когато свърши, въздухът се изпълни с лютив дим от оръжието. Реших, че не искам добродушният лейтенант някога да ми бъде смъртно ядосан.

— Нищо не може да се сравни със стрелбата по паднал човек — казах.

— Права си. — Той махна слушалките. — Няма сравнение.

Плъзнахме една от дървените рамки по релсите над главите ни и закачихме на нея хартиена мишена. Когато кутията с пълнителите се изпразни, изпитах задоволство от факта, че все още мога да уцеля широката стена на някой плевник. Изстрелях няколко сребърни куршума, за да се освободя от досадата. После взех парцалче, за да почистя револвера си. Миризмата на препарата за почистване на оръжия винаги ми напомняше за Куантико.

— Искаш ли да ти кажа какво е моето мнение? — попита Марино, докато чистеше пистолета си. — Имаш нужда от пушка вкъщи.

Не отговорих. Прибрах рюгера в чантата си.

— Нали знаеш, нещо като автоматично зареждащ се ремингтън, двуцевна. Ще можеш да уцелиш изрода с петнайсет трийсет и два калиброви куршума. Тогава надали ще продължи с дивотиите си.