Патриша Корнуел - Решаваща улика

Реших, че ще е по-добре да пуша, отколкото да ям и извадих цигарите си.

— Имам една връзка. Достатъчно е да се каже, че е посветен в дейностите на Министерството на правосъдието…

— Става дума за Спаракино — прекъснах го.

— Не. За Марк Джеймс.

Нямаше да се шашна повече, ако главният прокурор ме беше напсувал. Попитах:

— Какво за Марк?

— Чудя се дали не трябва аз да те попитам, Кей.

— Какво точно искаш да кажеш?

— Преди няколко седмици са ви видели заедно в Ню Йорк. В „Галагър“.

Последва неловка пауза. После той се изкашля и добави нелогично:

— Не съм ходил там от години.

Втренчих се в дима от цигарата ми.

— Доколкото си спомням, храната там е чудесна…

— Престани, Том — казах кротко.

— Там ходят много сърдечни ирландци, които не се сдържат в пиенето или закачките…

— Престани, дявол да го вземе — извиках високо.

Сенаторът Партин погледна към нашата маса с любопитни очи, като спря поглед първо на Етридж и после на мен. Келнерът изведнъж се появи и наля още кафе по чашите ни с въпроса дали не се нуждаем от още нещо. Обля ме неприятна горещина.

— Не ме будалкай, Том. Кой ме е видял?

Той пренебрегна въпроса ми.

— Важното е не това, а откъде се познаваш с него?

— Познавам го от много отдавна.

— Това не е отговор.

— От университета.

— Близки ли бяхте?

— Да.

— Любовници?

— Господи, Том!

— Съжалявам, Кей. Важно е.

Етридж попи устни със салфетката и взе чашата си с кафе. Очите му оглеждаха разсеяно ресторанта. Личеше си, че му е доста трудно.

— Знам, че сте прекарали заедно по-голямата част от нощта в Ню Йорк. В „Омни“.

Бузите ми горяха.

— Твоят личен живот не ме интересува, Кей. Съмнявам се, че и някой друг се интересува от него. Освен в този случай. Разбери, ужасно съжалявам. — Той прочисти гърлото си и отново погледна към мен. — По дяволите! Приятелят на Марк — Спаракино — е разследван от Министерството на правосъдието…

— Приятелят му?

— Сериозно е, Кей — продължи Етридж. — Не знам какъв е бил Марк Джеймс в университета, но знам какъв човек е станал впоследствие. Познавам досието му. След като са ви видели заедно, аз проведох малко разследване. Той е имал сериозни неприятности в Талахаси преди седем години. Рекет. Измама. Престъпления, за които е бил осъден и заради които е прекарал известно време в затвора. След всичко това се е свързал със Спаракино, за когото подозираме, че е замесен с организираната престъпност.

Стори ми се, че нещо притиска сърцето ми и изцежда цялата кръв от него. Сигурно съм пребледняла, защото Етридж бързо ми подаде чаша вода и търпеливо изчака да се овладея. Но когато срещнах погледа му, той започна зловещото си обвинение оттам, където го беше прекъснал.

— Марк никога не е работил за „Орндорф и Бъргър“, Кей. Във фирмата дори не са чували за него. И това не ме изненадва. Марк Джеймс няма право да практикува като адвокат. Изглежда, той просто е личен помощник на Спаракино.

— Спаракино работи ли за „Орндорф и Бъргър“? — успях да попитам.

— Той е техният адвокат за развлекателния бизнес. Това е истина — отговори той.

Не казах нищо. Мъчех се да сдържа сълзите си.

— Стой далеч от него, Кей — каза Етридж, като нескопосано се опита гласът му да прозвучи нежно. — За бога, прекрати тази връзка. Каквото и да има между вас, сложи край.

— Няма нищо между нас — отговорих разтреперано.

— Кога за последен път осъществихте контакт?

— Преди няколко седмици. Той се обади. Говорихме не повече от трийсет секунди.

Той кимна, като че ли го беше очаквал.

— Животът на параноика. Един от отровните плодове на престъпната дейност. Съмнявам се, че Марк Джеймс си пада по дълги телефонни разговори. Също така се съмнявам, че ще се приближи до теб, освен ако не иска нещо. Кажи ми как се получи така, че се озова с него в Ню Йорк.

— Той искаше да ме види. Искаше да ме предупреди за Спаракино. — Замислих се, после добавих засрамено: — Поне това ми каза.

— И предупреди ли те за него?

— Да.

— Какво каза?

— Същите неща, които и ти спомена за Спаракино.

— Защо Марк ти ги разказа?

— Каза, че искал да ме предпази.

— Вярваш ли на това?

— Вече не знам какво, по дяволите, да вярвам.

— Влюбена ли си в него?

Втренчих се безмълвно в главния прокурор, с ледени като камък очи. Той каза много кротко:

— Трябва да знам до каква степен си уязвима. Моля те, не мисли, че тази работа ми е приятна, Кей.

— Моля те, не мисли, че на мен ми е забавно, Том — отговорих с рязък глас.