Патриша Корнуел - Решаваща улика

— Обясни ми го в цветове — помолих. — Кои са влакната от килим и кои от дрехи?

— Шестте найлонови влакна са червено, тъмночервено, синьо, зелено, жълто-зелено и тъмнозелено. Всъщност зеленото може да е черно — добави тя. — Черното не изглежда такова под микроскоп. Всички те са груби и съвместими с влакна от мокет, но ми се струва, че някои от тях са от мокет за кола, а не за къща.

— Защо?

— Заради частиците, които намерих. Например стъклените мъниста обикновено се свързват с отразяваща боя — от използваната за пътни знаци. Металните топчета често се намират в колите, почистени с прахосмукачка. Те са припойни топчета, получени при сглобяването на шасито. Не се виждат, но ги има. Частици от счупено стъкло — такова има навсякъде, особено по паркинги и банкети. Залепя се за подметките ти и си го занасяш в колата. Същото се отнася и за частиците от цигари. Най-накрая остава солта, която ме кара да мисля, че повечето следи в случая на Берил са от кола. Хората ходят в „Макдоналдс“, ядат пържени картофи в колите си. Вероятно всяка кола в града има следи от сол.

— Да кажем, че си права — казах аз. — Приемаме, че влакната са от мокет в кола. Но това не обяснява защо там има шест различни вида найлонови влакънца. Не е много вероятно да има в колата си шест вида мокет.

— Не, не е вероятно — каза Джони. — Но те може да са били пренесени в колата му. Може да работи нещо, свързано с мокети, или работата му налага да влиза и излиза от коли по цял ден.

— Автомивка? — запитах и си представих колата на Берил, чиста и отвън, и отвътре.

Джони се замисли с напрегнато лице.

— Твърде възможно е. Ако работи в някоя от тези автомивки, където работниците чистят вътрешността на колата и багажника, той по цял ден има досег с мокети. Неизбежно е влакънцата да не се залепят по него. А може да е и автомонтьор.

Протегнах се към кафето си.

— Добре. Да минем към другите четири влакънца. Какво можеш да ми кажеш за тях?

Тя погледна към документацията си.

— Едното е акрил, другото — олефин, третото — полиетилен, и четвъртото — дайнел. Отново първите три съвпадат с тъканите за мокети. Влакънцето дайнел е интересно, защото се среща много рядко. Обикновено се намира в палта от изкуствена кожа и такива килими, а и в перуки. Този дайнел е доста фин, по-скоро от някакъв плат за дрехи.

— Това ли е единственото влакно от дрехи, което намери?

— Склонна съм да мисля така — отговори тя.

— Смятаме, че Берил е носила бежов костюм с панталон…

— Той не е от дайнел. Поне панталонът и сакото не са. Те са смес от памук и полиестер. Възможно е блузата й да е съдържала дайнел, но няма начин да разберем, щом не са я намерили. — Джони взе ново стъкло от папката и го постави под микроскопа. — Колкото до оранжевото влакънце, което споменах, то е единственият акрил, който има форма при напречното сечение, каквато никога преди не съм виждала.

Тя нарисува диаграма, за да ми го покаже — три кръга, съединени в средата, които напомняха на трилистна детелина без стебло. Влакната се изработват чрез вкарване на разтопен полимер през много фините дупчици на предачната машина. Напречният разрез на нишките има същата форма като дупчиците на стана, така както пастата за зъби има същото напречно сечение като тубата, от която е била изстискана. Аз също не бях виждала формата на трилистна детелина преди. Повечето акрили имат форма на фъстък, кучешки кокал, кръг или гъба.

— Ето. — Джони се отмести, за да ми направи място.

Погледнах през увеличителното стъкло. Влакънцето приличаше на петниста усукана панделка, различните нюанси оранжево — леко посипани с черни частици титаниев диоксид.

— Както виждаш — обясни тя, — цветът също е особен. Оранжев. Неравномерен, сравнително плътен, с матови частици, за да се замъгли силният блясък. Оранжевото е крещящо, което не ми се вижда уместно за нишка от мокет. Диаметърът е умерено груб.

— Това е подходящо за мокет — предположих аз. — Въпреки странния цвят.

— Възможно е.

Започнах да си мисля кои от познатите ми материали бяха яркооранжеви.

— Какво ще кажеш за жилетките на работещите по пътищата? — попитах. — Те са яркооранжеви, а влакно от тях би подхождало на тези, които откри.

— Не е твърде вероятно — отговори тя. — Повечето жилетки са найлон, а не акрил, обикновено със здрава плетка, за да не се късат. Освен това винтягите и якетата, които свързваш с пътните ченгета или работници, са гладки и обикновено от найлон. — Джони млъкна, после добави замислено: — А и не мисля, че в тях би могло да се намерят частици за матиране — жилетката трябва да бъде ярка.