Патриша Корнуел - Решаваща улика

Марино обърна на втората страница, поверителната част на доклада, и продължи:

— „Рийд докладва, че госпожица Мадисън не желаела да предаде подробно разговора и заплахата на телефониращия. Когато офицерът я разпитал надълго, тя казала, че разговорът станал неприличен и мъжът й разказал как си я представя гола и че това го карало да иска да я убие. В този момент тя затворила телефона“.

Марино остави копията на края на бюрото на Уесли.

— Какъв съвет й е дал Рийд? — запитах.

— Обичайното — отговори Марино. — Да започне да си води дневник, да записва датите, когато й се обаждат, времето и какъв е бил разговорът. Посъветвал я да заключва вратите и прозорците си, да инсталира алармена система. Ако забележи непозната кола, да запише номера и да се обади в полицията.

Спомних си какво ми разказа Марк за обеда си с Берил миналия февруари.

— Казала ли е дали заплахата, докладвана на единайсети март е първата, която е получила?

Уесли се протегна към доклада и отговори:

— Очевидно не. — Той прехвърли страницата. — Рийд споменава изявлението й, че заканителните обаждания са започнали около началото на годината, но тя не уведомила полицията преди този случай. Изглежда, предишните обаждания са били нередовни и не така специфични като това в неделя вечер, на десети март.

— Сигурна ли е била, че и предишните обаждания са от същия човек? — попитах Марино.

— Казала е на Рийд, че гласът звучал по същия начин — отговори той. — Описала го е като бял мъж, с добра артикулация и мек говор. Гласът бил на непознат човек, или поне така тя твърдяла.

Марино взе втория доклад в ръка и продължи:

— „Берил позвънила на номера на пейджъра на полицай Рийд във вторник вечер, в седем и осемнадесет. Казала му, че се налага да го види. Той пристигнал в къщата й след около час, малко след осем. Според доклада му тя пак била доста разстроена. Казала, че отново получила заплашително обаждане точно преди да набере номера на Рийд. Гласът бил същият, който се обаждал и преди, твърдяла тя. Заканите били подобни на тези от разговора на десети март“. — Марино започна да чете доклада дословно: — „Знам, че ти липсвам, Берил. Скоро ще дойда за теб. Знам къде живееш, знам всичко за теб. Можеш да избягаш, но не можеш да се скриеш“. „Продължил да й обяснява, че знае за новата й черна хонда и че той е счупил антената й предишната нощ, когато колата е била паркирана на улицата. Тъжителката потвърдила, че предишната нощ е паркирала колата си на улицата, а когато във вторник сутринта излязла, забелязала счупената антена. Все още се крепяла на колата, но била прегъната и прекалено повредена, за да работи. Полицаят излязъл да разгледа колата и видял, че антената наистина е в описаното от Берил състояние“.

— Какви действия е предприел Рийд? — попитах.

Марино прехвърли втората страница и каза:

— Посъветвал я да започне да прибира колата си в гаража. Тя отговорила, че никога не използвала гаража, защото възнамерявала да го превърне в кабинет. Тогава той й предложил да помоли съседите да следят за непознати коли в района или ако около дома й се появи някой. В доклада е отбелязан въпросът й дали да си набави пистолет.

— Това ли е всичко? — попитах. — А дневникът, за който я е посъветвал Рийд? Нищо ли не се споменава за него?

— Не. В поверителната страница на доклада той е направил следната забележка: „Отношението на тъжителката към счупената антена изглеждаше преувеличено. Тя се разстрои изключително много и започна да се държи обидно с полицая“. — Марино вдигна поглед. — Преведено означава, че Рийд не й е повярвал. Вероятно е смятал, че тя самата е повредила антената и си измисля за заплашителните обаждания.

— Мили боже — измърморих отвратено.

— Хей, имаш ли идея колко откачалки звънят в действителност и действат точно по този начин? Разни дами вечно се обаждат, сами се порязват, драскат, пищят, че са изнасилени. Доста от тях си измислят. Отвива им се някоя от бурмите и това ги кара да настояват да им се обърне внимание…

Знаех всичко за фиктивни болести и контузии, за особи от типа на Мюнхаузен, за аномалии и мании, които карат хората да се самонараняват. Не се нуждаех от лекцията на Марино.

— Продължавай — казах. — После какво е станало?

Той остави доклада на бюрото на Уесли и започна да чете третия:

— Берил се обадила на Рийд отново, този път на шести юли, събота сутрин, в единайсет и петнайсет. Той отишъл в къщата в четири следобед и заварил тъжителката враждебно настроена и ядосана…