Патриша Корнуел - Решаваща улика

Не казах нищо. Ножът ми за писма разряза следващия пощенски боклук, предназначен за кошчето.

— Хората, които работят за „Омега“, карат собствените си коли. И това е проблемът, с който Франки се сблъскал миналия януари. Трансмисията на неговия мъркюри-линкс се скапала, а той нямал необходимите мангизи да я поправи. Няма кола — няма работа. Тогава помолил Ал Хънт за услуга — поне така мисля.

— Те двамата поддържали ли са връзка преди това? — запитах, като се чувствах, а и сигурно звучах изтощена и разсеяна.

— О, да — отговори Марино. — Не се и съмнявам в това. А и Бентън също.

— На какво базирате предположенията си?

— Като начало — започна той, — оказа се, че Франки е живял в Бътлър, Пенсилвания, преди година и половина. Проверихме телефонните сметки на дъртия Хънт за последните пет години (събира си ги за евентуална ревизия). Узнахме, че по времето, когато Франки е живял в Пенсилвания, са проведени доста разговори за сметка на Хънт, като винаги някой е звънял от Бътлър. През предишната година е имало разговори с Доувър, Делауеър, а в по-миналата — с Хагърстаун, Мериленд.

— Разговори с Франки? — попитах.

— Все още проверяваме. Но аз лично подозирам, че Франки е звънял на Ал от време на време и вероятно му е разказал за това, което е направил с майка си. Затова Ал е знаел толкова много при срещата си с теб. По дяволите, той не е бил ясновидец. Просто е цитирал наученото от разговорите с откачения си приятел. Изглежда, че колкото повече Франки се е смахвал, толкова повече се е приближавал към Ричмънд. И тогава, бум! Преди година се появява в любимото ни градче. Останалото е история.

— А автомивката на Хънт? — попитах. — Франки редовен посетител ли е бил там?

— Според две от момчетата, които работят там, някакъв тип, отговарящ на описанието на Франки, е ходел там от време на време, горе-долу от миналия януари — каза Марино. — През първата седмица на февруари — според разписките, намерени в квартирата му — са поправили двигателя на колата му. Струвало е петстотин кинта, които той най-вероятно е взел от Хънт.

— Знаеш ли дали се е случвало Франки да се намира в автомивката в някои от дните, когато Берил е карала колата си там?

— Предполагам, че точно така е станало. Вече знаеш, че я е срещнал за първи път, когато е доставял багажа на Харпър в къщата на Мактиг миналия януари. И после? Вероятно я е видял пак след една-две седмици, докато е висял в автомивката на Хънт и се е молел за заем. Бинго! Било е като послание за него. Възможно е след това да я е срещнал на летището. Бил е вечно там, събирайки изгубени куфари и бог знае какво още. Може да я е видял за трети път на летището, докато е чакала самолета си за Балтимор, където да се срещне с госпожица Харпър.

— Мислиш ли, че Франки е говорил с Ал и за Берил?

— Няма начин да разберем. Но не бих се учудил. Идеално обяснява защо Ал реши да се обеси. Научил е какво е направил лудият му приятел с Берил. После очиства и Харпър. Хънт сигурно се е чувствал кошмарно виновен.

Размърдах се с мъка на стола, размествайки хартиите в търсене на един печат, който държах в ръката си преди секунда. Всичко ме болеше и сериозно се замислях дали да не си направя рентгенова снимка на дясното рамо. Що се отнася до психиката ми — не мислех, че някой би могъл да направи нещо в това отношение. Не бях на себе си. Не бях сигурна какво чувствам, освен че ми беше адски трудно да седя спокойно. Невъзможно ми бе да се отпусна. Заговорих:

— Част от халюцинативното мислене на Франки е било да придаде личностен характер на срещите си с Берил и да им припише изключителна важност. Вижда я в дома на Мактиг. Вижда я в автомивката. Вижда я на летището. Това наистина го е побъркало.

— Да. И сега идиотът си мисли, че Господ му изпраща послания, в които твърди, че между него и онази красива руса дама съществува някаква връзка.

В този момент влезе Роуз. Взех розовото листче с телефонно съобщение, което тя ми протегна, и го прибавих към купчината.

— Какъв цвят е била колата му? — попитах, докато отварях следващия плик.

Колата на Франки беше паркирана пред къщата ми. Видях я, когато пристигнаха полицаите и въртящите се червени лампи осветиха двора ми. Но не бях забелязала нищо. Спомнях си много малко подробности.

— Тъмносиня.

— И никой не си спомня да е виждал тъмносин мъркюри-линкс из квартата на Берил?

Марино поклати глава.

— След здрачаване и със запалени фарове колата не е изглеждала подозрителна.