Патриша Корнуел - Хищникът

— Извинете, доктор Скарпета? Какво ви води тук тази вечер? Чакате някой да умре ли?

Той работеше в градския вестник, който никога не се бе отнасял любезно с мен. Престорих се, че не го чувам. Шериф Коледа изчезна в кухнята и аз си помислих колко странно е това, след като не живее тук, а и не поиска разрешение от никого. Но бабата на канапето беше в такова състояние, че въобще не й пукаше къде може да е отишъл.

Коленичих до Треви, който седеше сам на пода, захласнат по новите си, чудесни играчки.

— Страхотна пожарна имаш — казах.

— Да, и свети — отвърна той и ми показа червена лампа върху покрива на пожарната, която святкаше при включване.

Марино също застана до него.

— Дадоха ли ти допълнителни батерии за това нещо? — запита той.

Преструваше се, че се заяжда, но не можеше да прикрие усмивката в гласа си.

— Трябва да знаеш размера им. Виждаш ли това малко отделение? Батериите влизат тук, ясно ли е? Ще използваш размер „С“…

Първият изстрел от кухнята прозвуча като трясък от ауспуха на кола. Очите на Марино се изцъклиха и той бързо извади пистолета от кобура си. Треви се сви на пода като гъсеница. Заслоних момченцето с тялото си. Изстрелите експлодираха в бърза последователност, докато пълнителят на полуавтоматичното оръжие се изпразваше някъде близо до задната врата.

— Залегни! Залегни!

— О, господи!

— О, божичко!

Камери и микрофони падаха и се чупеха, докато репортерите пищяха, бореха се да се доберат до вратата и се събаряха един друг.

— Всички на пода!

Марино се отправи към кухнята, приведен в бойна поза, с изваден деветмилиметров пистолет. Изстрелите спряха и в стаята се възцари пълна тишина.

Вдигнах Треви внимателно. Сърцето ми биеше лудо. Започнах да треперя. Бабата бе останала на канапето, наведена надолу и покрила с ръце главата си, като че ли се намира в самолет, който всеки момент ще се разбие. Седнах до нея и притеглих момченцето до себе си. То стоеше неподвижно, а баба му хлипаше ужасено.

— О, боже! Моля те, господи, не! — стенеше тя и се люлееше на място.

— Всичко е наред — казах твърдо.

— Стига толкова! Не мога да понеса повече. Мили боже!

Хванах я за ръката.

— Всичко е наред. Послушайте ме. Вече е тихо. Всичко свърши.

Тя се люлееше и хлипаше, а Треви я прегръщаше през врата.

Марино се появи отново на кухненската врата. Лицето му беше напрегнато, а очите му се стрелкаха наоколо.

— Док — каза той и ми махна да отида при него.

Последвах го навън в малък заден двор с провиснали въжета за простиране, където снежинките падаха върху тъмната купчина, просната на заскрежената трева. Жертвата бе млад чернокож мъж. Лежеше по гръб, а полуотворените му очи гледаха невиждащо към небето. Синьото му пухено яке бе разкъсано на няколко места. Единият куршум бе влязъл през дясната му буза. Когато притиснах гърдите му и вдъхнах въздух в устата му, кръв покри ръцете ми и веднага изстина по лицето ми. Не можех да го спася. В тихата нощ завиха сирени като глутница диви духове, протестиращи срещу още една смърт.

Седнах и задишах тежко. Марино ми помогна да се изправя. С ъгълчето на окото си забелязах движещи се сенки. Обърнах се и видях трима полицаи, които отвеждаха шериф Коледа, вече окичен с белезници. Шапката му беше паднала. Открих я в двора, недалеч от мен, на мястото, където гилзите проблясваха на светлината от фенерчето на Марино.

— Какво става, за бога? — запитах шокирано.

— Изглежда, добрият Дядо Коледа е вбесил свети Наркотик и са се посдърпали малко в двора — раздразнено и задъхано отговори Марино. — Именно затова парадът се отби точно в тази къща. Тя е била единствено в списъка на шерифа.

Занемях. Усетих вкус на кръв и си помислих за СПИН.

Появи се шефът на полицията и се захвана да задава въпроси.

Марино започна да обяснява:

— Изглежда, шерифът е възнамерявал да донесе нещо повече от коледно настроение в квартала.

— Наркотици?

— Така смятаме.

— Чудех се защо ли спираме тук — отбеляза шефът. — Този адрес го няма в списъка.

— Ето я причината — отвърна Марино и мрачно се вторачи в трупа.

— Знаем ли самоличността му?

— Антъни Джоунс, от прославените братя Джоунс. Седемнайсетгодишен, бил е в затвора повече пъти, отколкото докторката е била на опера. По-големият му брат бе пречукан миналата година от „Тек 9“. Това стана във „Феърфийлд Корт“ на улица „Фоп“. Смятаме, че миналия месец Антъни е очистил майката на Треви, но знаете как стоят нещата тук. Никой нищо не е видял. Няма за какво да се захванеш. Може би сега ще успеем да го изясним.