Патриша Корнуел - Скарпета

Луси беше определила, че Тери е автор на двете новогодишни колонки на 30 декември и че те са били подредени една след друга и изпратени автоматично на Ива Пибълс, след като самата Тери вече е била мъртва. Освен това Луси откри, че следобеда на 31 декември, само часове преди да умре, Тери е изтрила всички имейли от Скарпета612 — не защото е имала предчувствието, че ще умре — според Бентън това беше сигурно, — а защото е извършила анонимно престъпление срещу един съдебен медик, когото накрая е щяла да срещне в моргата.

Бентън смяташе, че Тери е имала съвест и че точно затова е изтрила имейлите, повече от сто, които според нея си е разменяла със Скарпета. Че безпокойството й я е тласнало да изтрие всички доказателства, че може да има някаква връзка между „Готам те пипна!“ и Тери Бриджис. Че като изтрива кореспонденцията, тя същевременно изхвърля своя паднал герой от живота си.

Така гласеше теорията на Бентън. Скарпета нямаше своя, освен тази, че на света винаги ще има някакви теории.

— Мисля, че всички трябва да го прочетат, затова ще им го покажа — каза тя. — Обаче преди това искам да го прочета на теб. Не имейл, а истинско писмо на истинска хартия, моите лични писмени принадлежности, които не съм ползвала от бог знае кога. Обаче съм го стенографирала. Знаеш ли, с годините почеркът ми става все по-грозен. След като няма да има процес, Джейми каза, че мога да кажа на Оскар каквото поискам. Точно това направих. Направих всичко възможно да му обясня, че семейството на Тери й е причинявало много трудности и че това ранно програмиране я е принудило да се опитва да държи под контрол всичко около себе си. Че е била гневна, защото са я наранили, а наранените хора често сами причиняват болка, но че под всички тези наслоявания е била добър човек. Правя ти, така да се каже, обобщение, защото текстът е дълъг.

Тя извади четири сгънати листа дебела кремава хартия от плик за писма и внимателно ги разгъна. Присви очи, докато намери частта, която искаше Бентън да чуе.

После зачете тихо:

„… В тайните помещения, където е писала колоните си, стояха жълтите рози, които си й подарил ти. Беше запазила и четирите и се обзалагам, че не ти е казала. Оскар, никой не би направил подобно нещо, ако чувствата не са били много важни. Искам да запомниш това и ако някога го забравиш, да прочетеш това писмо отново. Затова го написах. Да има какво да запазиш.

Също така си позволих да пиша на семейството й, за да изкажа съболезнованията си и да им разкажа каквото мога, защото сигурно имат много въпроси. Страхувам се, че д-р Лестър не е била толкова услужлива, колкото биха искали, затова запълних празнините. Повечето от разговорите водихме по телефона и освен това си разменихме няколко имейла.

Разказах и за теб и те може би вече са се свързали с теб. Ако не са, сигурна съм, че ще го направят. Казаха, че искат аз да ти кажа какво е написала Тери в завещанието си и че също ще ти пишат за това. Може би вече са го направили.

Няма да разкривам нейните желания, защото това не е моя работа, но за да изпълня обещанието си към семейството й, мога да ти разкрия следното. Тери е завещала една значителна сума на Малките хора на Америка, за да се основе фондация, която да предлага помощ в медицинските грижи за онези, които искат и имат нужда от медицински процедури (като козметични операции), които медицинската застраховка не покрива. Както сам знаеш, много от онова, което може и трябва да се направи, нечестно е посочено като въпрос на личен избор — например грижите за зъбите и в някои случаи удължаването на костите.

Достатъчно е да кажа, че Тери е имала много милостиво сърце…“

Успя да прочете само толкова, защото отново я заля тъга. Сгъна листовете и ги прибра в плика.

Луи се появи с напитките и както ненатрапчиво беше дошъл, по същия начин се оттегли. Скарпета отпи глътка и тя я стопли и подкрепи ума й, сякаш се беше оттеглила на някое уединено място и се нуждаеше от кураж.

— Ако сметнеш, че няма да попречи на лечението на твоя пациент — тя подаде плика на Бентън, — би ли се погрижил да го получи?

— За него това ще значи много повече, отколкото можеш да си представиш — отговори Бентън, докато прибираше плика във вътрешния джоб на мастиленочерното си кожено сако.

То беше ново като колана „Уинстън“ с орела на катарамата и ръчно изработените ботуши. Лусиният начин да отпразнува онова, което бе описала като „избягване на още един куршум“, беше да купува подаръци, и то скъпи. Купи на Скарпета още един часовник, от който наистина нямаше нужда: златен „Бреге“ със стъкло от карбонови нишки, за да отивал на черното „Ферари Ф430 Спайдър“, което също била купила на леля си. Слава богу, това беше шега. Скарпета по-скоро би карала велосипед, отколкото едно от тези чудовища. Марино получи нов мотоциклет, състезателно червено „Дукати 1098“, но Луси му го пазеше в хангара в Уайт Плейнс: заяви, че в града му било забранено да се вози на нещо с по-малко от четири колелета. После бе добавила доста грубо, че трябвало да се грижи за килограмите си, защото иначе нямало да може да се качи на супермотора.