Патриша Корнуел - Скарпета

Скарпета и Бентън спряха до масата на Илейн, за да кажат „здравей“, придружено от целувка по двете бузи и:

— Не съм те виждала от известно време. Къде изчезна?

Скарпета научи, че за малко е изпуснала един бивш държавен секретар, а миналата седмица гост бил един бивш защитник на „Джайънтс“, когото не харесваше, тази пък щял да дойде телевизионен водещ, когото харесваше още по-малко. Илейн съобщи, че очаква и други известни посетители, но това не беше новина, защото всички, които идваха в ресторанта й, бяха известни хора.

Любимият келнер на Скарпета Луи ги заведе на масата им и докато издърпваше стола й, каза:

— Знам, че не бива да повдигам въпроса, но чух всичко за станалото. — Поклати глава. — Не би трябвало да го казвам, и то на теб. Гамбино? Бонано? Тогава беше по-добре. Знаеш ли какво? Те правеха, каквото правеха, но си имаха причини. Разбираш какво искам да кажа. Не се разхождаха наоколо да трепят хора само за да се забавляват. Особено да видят сметката на някоя бедна женица като тази. Джудже. После другата жена и детето. Какъв шанс са имали?

— Никакъв — отговори Бентън.

— Ако питаш мен, аз вярвам в циментовите обувки. В някои случаи те са най-доброто решение. Нали нямате нищо против да попитам как е… как е другото джудже? О, знам, че не бива да използвам тази дума, защото много хора влагат в нея отрицателен смисъл, но…

Оскар се беше свързал с ФБР и беше добре. Бяха му извадили джипиес чипа и сега той си почиваше в частното психиатрично отделение в „Маклийн“, известно като Павилиона. Беше подложен на терапия и най-важното, даваха му усещането за сигурност, докато успее да се съвземе.

— Добре е — отговори Бентън. — Ще му кажа, че си попитал.

— Какво да ви донеса? — попита Луи. — Ордьоври ще желаете ли?

— Кей? — каза Бентън.

— Скоч. Най-хубавото ви малцово уиски.

— Нека бъдат две — каза Бентън.

— Специално за вас от специалните ми запаси. — Луи намигна. — Имам няколко нови и държа да ги опитате. Някой ще шофира ли?

— Големи и чисти — отговори Скарпета и Луи тръгна към бара.

До прозореца, който гледаше към Второ авеню, един едър мъж с каубойска шапка седеше сам и работеше върху питие, което приличаше на чиста водка или джин с тоник. От време на време извиваше врат, за да провери резултата на баскетболния мач, който протичаше беззвучно на екрана над главата му, и Скарпета зърна голямата му челюст, дебелите устни и огромните бакенбарди. Нещо в този мъж й беше познато и тя си представи кадри, които бе видяла по телевизията — и се смая, че всъщност вижда Джейк Лаудин.

Но това не беше възможно. Той беше задържан. Този човек беше по-нисък и доста по-слаб. Тогава се сети, че това е един актьор, който вече не е много зает.

Бентън изучаваше менюто, част от лицето му беше скрито зад пластмасовите корици със снимка на Илейн отгоре.

— Приличаш на Розовата пантера под полицейско наблюдение — подхвърли Скарпета.

Той затвори менюто, сложи го на масата и отговори:

— Искаш ли да кажеш нещо специално? След като организира това събиране по причини, надхвърлящи социалните контакти. Просто реших да го спомена, преди да дойдат.

— Всъщност не — отговори Скарпета. — Просто исках да се поразсея. Реших, че всички трябва малко да разпуснем, преди с теб да се върнем у дома. Ще ми се да можехме да останем. Някак си ми се струва неправилно всички да са тук, а ние — там.

— Луси ще е добре.

Очите на Скарпета се напълниха със сълзи. Все още не можеше да го преодолее. Някакъв ужас все още стискаше сърцето й с ледените си ръце и дори в съня си тя помнеше, че за малко не бе изгубила племенницата си.

— Тя ще е тук, с нас — продължи Бентън и я хвана за ръката. — Ако искаше да се махне, щеше да го е направила много отдавна.

Скарпета попи очите си със салфетката и се вторачи в безмълвния телевизор, макар изобщо да не я интересуваше кои играят.

Подсмръкна и каза:

— Но това е почти невъзможно.

— Не е така. Тя всъщност иска да е с нас. Или поне не е казала, че възнамерява да се махне. Всички сме добре. Дори повече от добре — повтори Бентън, притисна устни към ръката й, а после нежно я целуна по устата.

Винаги се беше притеснявал да изразява толкова открито чувствата си пред хора. Но явно вече не му пукаше. Ако „Готам те пипна!“ още съществуваше, вероятно щяха да цъфнат в утрешното издание. Всъщност цялата компания, с която щяха да вечерят.

Скарпета не отиде в апартамента, където неизвестната авторка бе писала жестоките си и отмъстителни колонки, а сега, когато беше сигурна, че знае коя е тя, изпитваше към нея единствено съжаление. Много добре разбираше защо Тери Бриджис се беше обърнала срещу нея. Тери бе получавала безсърдечни и пренебрежителни имейли от своята героиня — или поне бе смятала, че са от нея — и когато се беше отвратила от нея, бе поставила на своето друго аз задачата да изкорми Скарпета публично.