Тес Геритсън - Хирургът

След миг Джейн стана от стола си и се приближи до бюрото на Мур, за да надникне в папката. Първата страница беше доклад от „Косми и влакна“, анализ на светлокафявите косми, намерени на възглавницата на Уорън Хойт.

„Trichorrhexis invaginata, съвместима с косъма, намерен в раната на жертвата Елена Ортис.“ Бинго. Потвърждение, че Хойт беше техният човек.

Прелисти към втората страница. Тя също беше отчет на „Косми и влакна“ за косъм, открит на пода в банята на Хойт. Нямаше логика. Този косъм някак не се вписваше в цялостната картина.

Ризоли затвори папката и се запъти към лабораторията.

Ерин Волчко седеше пред призмата и преглеждаше поредица фотомикрографии. Щом Ризоли влезе в лабораторията, тя вдигна една снимка и попита предизвикателно:

— Бързо! Какво е това?

Джейн се намръщи пред черно-бялото изображение на някаква люспеста лента.

— Грозно е.

— Да, но какво е?

— Вероятно нещо гадно. Като крак на хлебарка.

— Косъм от елен. Готин е, нали? Изобщо не си прилича с човешкия косъм.

— Като стана дума за човешки косъм. — Ризоли й подаде доклада, който беше прочела току-що. — Можеш ли да ми кажеш повечко за това?

— От апартамента на Уорън Хойт ли?

— Да.

— Късите кафяви косми от възглавницата на Хойт говорят за наличие на Trichorrhexis invaginata. Както изглежда той е вашият извършител.

— Не, другия косъм. Черният косъм от пода на банята.

— Ще ти покажа снимката. — Ерин посегна към купчина фотомикрографии. Размеси ги като карти и извади една от тях от колодата. — Това е косъмът от банята. Виждаш ли цифровите му стойности?

Джейн се вгледа в листа, изпъстрен с четливия почерк на Ерин. „A00-B00-C05-D33.“

— Да. Каквото и да означава това.

— Първите две, А00 и B00, казват, че косъмът е прав и черен. Под микроскопа могат да се видят допълнителни детайли. — Подаде й снимката. — Виж ствола му. Дебелата страна. Забелязваш ли, че напречното сечение е почти кръгло.

— Което означава?

— Това е една от характеристиките, които ни помагат да отличаваме отделните раси. Стволът на хората, чиято родина е Африка, е почти плосък, като лента. Сега обърни внимание на пигментацията и ще ти направи впечатление, че е много наситена. Виждаш ли дебелия край? Всичко това води до едно и също заключение. — Ерин я погледна. — Косъмът е характерен за човек с източноазиатски произход.

— Какво имаш предвид под „източноазиатски“?

— Китаец или японец. Евентуално индианец.

— Това може ли да бъде потвърдено? Разполагаме ли с достатъчно корен от косъма, за да се направи ДНК-тест?

— За жалост — не. Изглежда е бил отрязан, не е паднал естествено. На този косъм няма фоликулярна тъкан. Но съм убедена, че косъмът е от човек, който няма нито европейски, нито африкански произход.

„Азиатка“ — помисли си Ризоли, докато се връщаше към отдел „Убийства“. Как се вместваше това в случая? Спря в коридора със стъклени стени, водещ към северното крило, уморените й очи премигваха срещу слънчевата светлина, докато тя се взираше в простиращия се долу квартал „Роксбъри“. Дали имаше и друга жертва, чието тяло още не беше открито? Да не би Хойт да й бе отрязал косата като сувенир, както бе отрязал кичур от косата на Катрин Кордел?

Обърна се и се стресна при вида на минаващия покрай нея Мур, тръгнал към южното крило. Може би нямаше изобщо да отбележи присъствието й, ако не му беше извикала.

Спря и неохотно се обърна към нея.

— Онзи дълъг черен косъм от пода на банята на Хойт — започна младата жена. — В лабораторията казват, че притежателят му е с източноазиатски произход. Не е изключено да е от жертва, която сме пропуснали.

— Обсъдихме тази възможност.

— Кога?

— Тази сутрин, на срещата.

— По дяволите, Мур! Не ме изолирай така от следствието!

Студеното му мълчание само подсили остротата на избухването й.

— Аз също искам да го хванем — произнесе тя. Бавно, непреклонно се приближи до него, докато застана лице в лице с него. — Искам не по-малко от теб да го хванем. Остави ме да се върна в екипа.

— Решението не е мое. На Маркет е.

И се обърна, за да си върви.

— Мур?

Той спря неохотно.

— Не мога да понеса това. Тази вражда помежду ни.

— Сега не е моментът да говорим за това.

— Виж, извинявай. Ядосах ти се заради Пачеко. Знам, че не може да извини онова, което направих. Че казах на Маркет за теб и Кордел.

Томас се обърна към нея.

— Защо го направи?

— Току-що ти казах защо. Ядосах се.

— Не, става дума за нещо повече от Пачеко. Свързано е с Катрин, нали? Тя не ти се понрави от първия ден. Не можа да понесеш факта…