Тес Геритсън - Хирургът

А аз така и не знаех, че той е там.

Той остави скалпела в табличката. И усмихнато заяви:

— Не още.

Едва когато излезе от стаята, тя разбра, че мъчението се отлага, и с облекчение изпусна въздуха от гърдите си.

Значи това беше неговата игра. Да удължава ужаса, да удължава удоволствието. Засега щеше да я остави жива, щеше да й даде време да размишлява върху онова, което предстои.

„Всяка минута живот дава още един миг, в който имаш шанс да се измъкнеш.“

Действието на хлороформа беше отшумяло и тя беше в пълно съзнание, а умът й препускаше, захранван от мощното гориво на паниката. Лежеше, завързана за легло със стоманена рамка. Дрехите й бяха съблечени, а глезените и китките й бяха завързани с лейкопласт. Мята се и се дърпа, докато мускулите й не затрепериха от изтощение, но не можа да се освободи. Преди четири години, в Савана, Капра беше вързал китките й с найлоново въже и тя беше успяла да измъкне едната си ръка. Хирургът нямаше да повтори тази грешка.

Плувнала в пот, прекалено уморена, за да продължава да се бори, младата жена фокусира вниманието си върху обстановката.

Над леглото висеше самотна гола крушка. Миризмата на пръст и влажен камък показваше, че се намира в мазе. Като обърна глава, успя да различи, непосредствено извън светлия кръг, камъните в основите.

Над главата си чу скърцане от нечии стъпки и стъргане от краката на стол. Дървен под. Стара къща. На горния етаж включиха телевизор. Не помнеше как се беше озовала в това помещение, нито колко бреме бяха пътували дотук. Възможно беше да са на мили от Бостън, някъде, където никой нямаше да се сети да погледне.

Блясъкът на табличката привлече погледа й. Загледа се в инструментите, подредени за предстоящата процедура. Безброй пъти тя самата беше държала такива инструменти, беше мислила за тях като за средство за лечение. С помощта на скалпели и щипци беше изрязвала тумори и куршуми, беше преустановявала кръвотечението от разкъсани артерии и пресушавала гръдни кухини, пълни в кръв. Сега се взираше в инструментите, които беше използвала, за да спасява живота на хората, и виждаше инструментите за собствената си смърт. Той ги беше оставил близо до леглото, за да й даде възможност да ги съзерцава, да оглежда острието на скалпела и стоманените зъби на хемостатите.

„Не се паникьосвай. Мисли. Мисли.“

Затвори очи. Страхът беше като живо същество, което обвиваше гърлото й с пипалата си.

„Веднъж вече ги би. Можеш да го направиш отново.“

Усети как капка пот се плъзна надолу по гръдта й, в мокрия от пот дюшек. Имаше начин да се измъкне. Трябваше да има начин да се измъкне, начин да се съпротивлява. Алтернативата беше прекалено ужасна, за да мисли за нея.

Отвори очи и ги впери в електрическата крушка над главата си, фокусирайки острия си като скалпел ум върху това, което беше най-добре да направи. Спомни си какво й беше казал Мур, че Хирургът се хранеше с ужаса на другите. Нападаше жени, които бяха пострадали, които бяха жертви. Жени, над които чувстваше превъзходство.

„Той няма да ме убие, преди да ме е победил.“

Катрин си пое дълбоко въздух — беше разбрала какви са правилата на играта. „Бори се със страха. Приветствай гнева. Покажи му, че каквото и да ти причини, не може да те победи.“

Дори в смъртта.

Ризоли се събуди с рязко движение и болка прониза врата й като нож. „Боже, не още един разтегнат мускул“ — помисли си тя, като повдигна бавно глава и премигна срещу нахлулата през прозореца на офиса слънчева светлина. Другите работни места в помещението бяха празни, само тя стоеше пред бюрото си. Някъде около шест часа беше отпуснала глава от изтощение, като си беше обещала да дремне малко. Сега беше девет и трийсет. Купчината отпечатани листи, които си беше подложила вместо възглавница, бяха влажни от изтеклата от устата й слюнка.

Погледна към работното място на Фрост и видя окаченото му на облегалката на стола сако. На бюрото на Кроу се виждаше плик с понички. Значи останалите членове от екипа бяха идвали, докато тя беше спала, и несъмнено я бяха видели с подпряна на бюрото глава и със зейнала уста, от която се точат лиги. Трябва да е била доста забавна гледка.

Джейн се изправи и се протегна, опитвайки да раздвижи скърцащия си врат, макар да знаеше, че е безполезно. Щеше да й се наложи да изкара деня с леко наклонена на една страна глава.

— Хей, Ризоли. Осигури ли си съня за поддържане на красотата?

Тя се обърна, насреща й се усмихваше детектив от един от другите екипи.