Тес Геритсън - Хирургът

Когато Мур излезе от медицинския център, нощният въздух му се стори много по-студен от седмици насам. В град Бостън по-малко прозорци щяха да останат отворени, по-малко жени щяха да лежат, уязвими да бъдат нападнати.

„Но тази нощ Хирургът няма да ловува. Тази нощ ще се развлича с последния си улов.“

Томас спря внезапно до своята кола и остана така, парализиран от отчаяние. Може би точно в този момент Уорън посягаше към скалпела. Може би точно в този момент…

Чу приближаващи стъпки. Събра смелост да вдигне глава, да погледне застаналия на два-три метра по-нататък в мрака човек.

— Тя е при него, нали? — попита Питър Фалко.

Мур кимна.

— Боже! О, боже! — Фалко погледна тревожно към нощното небе. — Аз я придружих до колата й. Беше с мен и аз я оставих да се прибере вкъщи. Оставих я да потегли…

— Правим всичко, което можем, за да я намерим.

Дежурната фраза. Още докато я изричаше, Томас усети празнотата на думите си. Това се казваше, когато положението стане особено мрачно, когато знаеш, че е малко вероятно дори най-големите усилия да доведат до нещо.

— Какво правите?

— Знаем кой е той.

— Но не знаете къде я е отвел.

— Ще бъде нужно време, докато го открием.

— Кажете какво мога да направя. Каквото и да е.

Мур се стараеше да поддържа гласа си спокоен, да прикрие собствените си страхове, собствените си опасения.

— Знам колко е трудно да стоиш отстрани и да оставиш другите да вършат работата. Но това е нещо, което сме обучени да вършим.

— О, да, професионалистите сте вие ! Какво тогава не е наред, дяволите да го вземат?

Мур нямаше отговор.

Неспособен да се овладее, Фалко се приближи към полицая и застана под лампата, осветяваща паркинга. Светлината падаше върху лицето му, пребледняло от тревога.

— Не знам какво се е случило между вас двамата — рече той. — Но знам, че тя ви имаше доверие. Моля се това да означава нещо за вас. Надявам се тя да е нещо повече от поредния случай. От поредното име в списъка.

— Несравнимо повече е — увери го Томас.

Двамата се изгледаха, признавайки безмълвно онова, което знаеха. И което чувстваха.

— Тя ми е по-скъпа, отколкото предполагате — произнесе Мур.

— И на мен — едва чуто промълви Фалко.

— Той ще я държи жива известно време — каза д-р Цукер. — Както държа Нина Пейтън жива цял ден. Сега той напълно контролира положението. Може да се бави колкото иска.

Тръпка прониза Ризоли, когато се замисли над думите му. „Може да се бави колкото иска.“ Замисли се колко нервни окончания има човешкото тяло и колко болка би могло да преживее преди смъртта да се смили. Погледна към другия край на конферентната зала и видя как Мур отпусна глава в дланите си. Изглеждаше изтощен, имаше болнав вид. Минаваше полунощ и лицата около масата бяха прежълтели и обезсърчени. Ризоли стоеше извън този кръг, облегнала гръб на стената. Невидимата жена, която никой не признаваше и на която позволяваха да слуша, но не и да участва. Задълженията й бяха ограничени до административната сфера, беше лишена от оръжието си и сега не беше нищо повече от наблюдател в случай, който познаваше по-добре от който и да било от насядалите около масата.

Погледът на Мур се премести в нейна посока, но мина право през нея. Сякаш не искаше да я гледа.

Д-р Цукер обобщи онова, което знаеха за Уорън Хойт. Хирургът.

— Той работи за осъществяването на тази цел от много време. И сега, като я постигна, ще удължи удоволствието възможно най-дълго.

— Значи Кордел винаги е била неговата цел? — попита Фрост. — Другите жертви… те са били просто за упражнение?

— Не, те също са му доставяли удоволствие. Помагали са му да се освобождава от сексуалното напрежение, докато е работел за крайната цел. При всеки лов възбудата на хищника е най-силна, когато преследва най-трудната плячка. А Кордел вероятно е била жената, до която не е имало как да се добере лесно. Била е винаги нащрек, винаги е вземала нужните предохранителни мерки. Барикадирала се е зад ключалки и алармени системи. Избягвала е близките взаимоотношения. Рядко е излизала вечер, освен когато е била дежурна в болницата. Тя е била най-предизвикателната плячка, която е можел да преследва, и тази, която е искал най-силно. Но той усложнява задачата си дори още повече, като й дава да разбере , че е плячка. Използвал е ужасът и сплашването като част от играта. Искал е да почувства приближаването му. Другите жени са били просто част от пътя към целта. Кордел е главното събитие.