Тес Геритсън - Хирургът

Д-р Цукер се появи от спалнята и каза:

— Тук нещо не е наред.

— Хойт ли е нашият извършител или не?

— Не знам.

— С какво разполагаме?

Мур погледна към Кроу, който ги беше посрещнал на вратата.

— Размерите на обувките съвпадат. Осем и половина, също като отпечатъците от стъпки, намерени на мястото на престъплението на случая „Ортис“. Намерихме няколко косъма на възглавницата — къси, светлокафяви. Също като че ли съвпадат с онзи косъм. На пода на банята открихме също така черен косъм дълъг до раменете.

Томас се намръщи.

— Тук жена ли е идвала?

— Може би приятелка.

— Или друга жертва — намеси се Цукер. — Някоя, за която още не знаем.

— Говорих с хазайката, която живее на долния етаж — продължи Кроу. — За последен път е видяла Хойт тази сутрин, като се прибирал от работа. Няма представа къде е сега. Но можеш да се досетиш какво казва за него. „Добър наемател. Спокоен човек, никога не е създавал неприятности.“

Мур погледна към Цукер.

— Какво имаше предвид, като каза, че нещо не е наред?

— Няма комплект за убиване. Няма инструменти. Колата му е паркирана отпред и в нея също няма комплект с инструменти. — Цукер посочи почти празната дневна. — Този апартамент изглежда така, сякаш в него не се живее. В хладилника има само няколко неща. В банята има сапун, четка за зъби и самобръсначка. Прилича на хотелска стая — място за спане, нищо повече. Това не е мястото, където поддържа живи фантазиите си.

— Той живее тук — каза Кроу. — Тук пристига пощата му. Дрехите му са тук.

— Но липсва най-важното от всичко — отвърна Цукер. — Трофеите му. Тук няма трофеи.

Мур се вледени от ужас до мозъка на костите. Цукер беше прав. Хирургът беше изрязал анатомичен трофей от всяка една от своите жертви и трябваше да ги съхранява някъде, за да му напомнят за извършените от него убийства. За да го поддържат между тях.

— Не виждаме цялата картина — продължи Цукер. После се обърна към Томас. — Трябва да видя къде е работил Уорън Хойт. Трябва да видя лабораторията.

Бари Фрост седна пред компютъра и вкара името на пациента: Нина Пейтън. Появи се нов екран, изпълнен с информация.

— Ето това е неговата дупка, в която лови рибата — рече той. — Тук намира жертвите си.

Мур се взираше в монитора, изумен от това, което вижда. Навсякъде в лабораторията бръмчаха машини, звъняха телефони, а лаборантите местеха тракащите епруветки с кръв. Тук, в този антисептичен свят на неръждаема стомана и бели престилки, свят, посветен на лечебната наука, Хирургът бе дебнал спокойно и неуловимо плячката си. На този компютърен терминал е можел да извика името на всяка жена, чиято кръв или други телесни течности са били изследвани в „Интерпат лабс“.

— Това е главната диагностична лаборатория в града — поясни Фрост. — Ако ти вземат кръв, в който и да е лекарски кабинет или клиника в Бостън, най-вероятно е кръвта да пристигне тук, за да бъде изследвана.

„Право тук, при Уорън Хойт.“

— Имал е домашния й адрес — каза Мур, преглеждайки информацията за Нина Пейтън. — Името на работодателя. Възрастта и семейното положение…

— И диагнозата й — допълни Цукер. Посочи две от думите на екрана: „сексуално насилие“. — Точно това, което търси Хирургът. Това, което го възбужда. Емоционално пострадали жени. Жени, белязани от сексуално насилие.

Мур долови възбудата в гласа на Цукер. Това бе играта, която омагьосваше Цукер, състезанието на умовете. Най-сетне беше в състояние да види ходовете на своя опонент, да оцени гения зад тях.

— Той просто си стои тук — додаде Цукер. — Борави с кръвта им. Знае най-срамните им тайни. — Изправи гръб и огледа лабораторията, сякаш я виждаше за първи път. — Замисляли ли сте се някога какво знае за вас една медицинска лаборатория? За всичката лична информация, която им давате, като си протегнете ръката и им позволите да вкарат игла във вената ви? Кръвта разкрива най-интимните тайни. Дали човек умира от СПИН, или от левкемия. Дали е изпушил цигара, или е изпил чаша вино през последните няколко часа. Дали взема „Прозак“, защото страда от депресия, или „Виагра“, защото иначе не може да го вдигне. Той е държал в ръцете си самата същина на тези жени. Можел е да изследва кръвта им, да я докосва, да я мирише. А те така и не са го знаели. Не са знаели, че един непознат пипа част от тялото им.

— Жертвите не са го познавали — рече Мур. — Никога не са го срещали.

— Но Хирургът ги е познавал. И то по най-интимен начин. — Очите на Цукер блестяха трескаво. — Хирургът не ловува жертвите си като никой от серийните убийци, на които съм се натъквал някога. Той е уникален. Стои скрит от погледа, защото избира плячката си, без да я вижда. — Загледа се с учудване в една от редичките епруветки на тезгяха. — Тази лаборатория е неговата ловна територия. Ето така ги открива. Чрез кръвта им. Чрез болката им.