Тес Геритсън - Хирургът

— Не ми ли личи? — изръмжа в отговор тя. — Къде са другите?

— Твоят екип заседава от осем часа.

— Какво?

— Мисля, че събранието току-що приключи.

— И никой не си направи труда да ми каже.

Тръгна по коридора, последните остатъци от съня бяха разсеяни от гнева й. О, знаеше много добре какво става. Ето така щяха да я прогонят — не с челен удар, а капка по капка, капката на унижението. Като не те викат на събранията, изобщо като те оставят извън хода на събитията.

Влезе в конферентната зала. Завари само Бари Фрост, който си събираше книжата от масата. Той вдигна очи и се изчерви леко, като я видя.

— Благодаря, че ме уведоми за сбирката — каза тя.

— Имаше толкова уморен вид. Реших, че по-късно мога да ти преразкажа какво е станало.

— Кога? Идната седмица ли?

Фрост сведе очи, избягвайки погледа й. Бяха работили като партньори достатъчно дълго, за да разпознае вината по лицето му.

— Значи съм оставена извън играта — рече тя. — Това решение на Маркет ли е?

Фрост кимна с нещастен вид.

— Опитах да го оспоря. Казах му, че се нуждаем от теб. Но той отвърна, че след онези изстрели и…

— Какво каза?

Фрост довърши неохотно изречението си:

— Че вече не си актив за отдела.

Вече не била актив. В превод: с кариерата й беше свършено.

Фрост излезе от стаята. Внезапно й се зави свят от липсата на сън и храна, и тя се отпусна на един стол и остана просто така, загледана в празната маса. За миг се върна назад във времето, видя се отново като деветгодишно момиченце, презряната сестра, която отчаяно желае да бъде приета като едно от момчетата. Но момчетата я бяха отблъснали, както правеха винаги. Знаеше, че смъртта на Пачеко не беше реалната причина за ставащото. Подобни изстрели не бяха съсипали кариерата на други ченгета. Но когато си жена и по-добра от всички останали и ти стиска да им дадеш да го разберат, една-единствена грешка като случилото се с Пачеко беше достатъчна.

Когато се върна на бюрото си, офисът им беше все така празен. Само че сега и сакото на Фрост, и пакетчето с понички на Кроу бяха изчезнали. Тя също можеше да си обира крушите. Всъщност трябваше да си събере нещата от бюрото още сега, тъй като тук за нея нямаше бъдеще.

Отвори чекмеджето, за да си извади дамската чанта, и спря. Снимката на Елена Ортис я гледаше от купчина книжа. „Аз също съм негова жертва“ — помисли си Джейн. Колкото и сърдита да беше на колегите си, не беше забравила нито за миг факта, че именно Хирургът беше отговорен за падението й. Хирургът беше този, който я бе унизил.

Затвори с трясък чекмеджето. „Не още. Не съм готова да се предам.“

Погледна към бюрото на Фрост и видя купчината книжа, които бе събрал от масата в конферентната зала. Огледа се, за да се увери, че никой не я гледа. Единствените други детективи се намираха в друго отделение в далечния край на помещението.

Грабна книжата на Фрост, сложи ги върху бюрото си и седна, за да ги прочете.

Това беше финансовата справка за Уорън Хойт. Ето докъде беше сведен случаят — до преследване на хартия. „Последвай парите, за да откриеш Хойт.“ Виждаше кредитни карти, банкови чекове, депозити и тегления на различни суми. Много и големи цифри. Като богат младеж, Хойт си беше позволявал да пътува всяка зима до Карибите и Мексико. Не намери доказателства за друго жилище, не видя чекове за изплащане на наем, нито фиксирани месечни плащания.

Разбира се, че нямаше да види. Той не беше глупак. Ако разполагаше с тайна бърлога, несъмнено плащаше за нея с пари в брой.

Пари в брой. Човек не може винаги да предвиди кога ще остане без пари в брой. Тегленето от банкомат представляваше често непланирана или спонтанна трансакция.

Прелистваше банковите отчети, като отбелязваше върху отделен лист всяко теглене от банкомат. В повечето случаи беше теглил по касов път от банки в близост до дома си или до медицинския център, които се намираха в обичайното му поле на действие. Тя търсеше необичайното, трансакциите, които излизаха извън обичайния модел.

Намери две такива. Една в банка в Нашуа, Ню Хампшир, на 26 юни. Другата от банкомат в „Хобс фууд март“ в Лидия, Масачузетс, на 13 май.

Облегна се назад, като се питаше дали Мур вече не проучваше тези две трансакции. При наличието на толкова много детайли, нуждаещи се от проследяване, и всички разпити на колегите на Хойт в лабораторията, двете тегления на пари от банкомат може би не фигурираха в списъка с приоритетите на екипа.

Ризоли чу стъпки и вдигна стреснато глава, паникьосана, че са я хванали да чете документацията на Фрост, но това се оказа служител от лабораторията, който влезе в тяхното отделение, усмихна й се, пусна някаква папка върху бюрото на Мур и излезе.