Тес Геритсън - Грешникът

— Нони се крие в кухнята. Отивам да я намеря.

Минаха няколко минути, преди да се появи отново, теглейки тъмнокосо момиче за ръката. Беше очевидно, че Нони не желае да излиза от скривалището си, тъй като се съпротивляваше през цялото време и всяка фибра на телцето й бе напрегната срещу неуморното дърпане на Грейс. Най-накрая тя просто хвана дъщеря си под мишниците и я сложи на един стол — не нежно, а с умореното възмущение на жена, стигнала края на търпението си. Момиченцето постоя малко неподвижно, видимо сащисано от факта, че бе победено така бързо. Беше къдрокосо, с четвъртита брадичка и тъмни живи очи, които пъргаво обходиха всички присъстващи. Удостои Мери Клемънт само с бегъл поглед, който задържа по-дълго върху Мора, за да го насочи най-накрая върху Ризоли, без да го отмести от нея, сякаш тя бе единствената, която бе достойна за вниманието му. Също като куче, избрало да досажда на единствения астматик в помещението, Нони насочи вниманието си към единствения човек, който не си падаше особено по деца.

Грейс побутна дъщеря си.

— Трябва да разговаряш с тях.

Лицето на момичето се сгърчи в знак на протест. От гърлото й се отрониха две думи, дрезгави като жабешко квакане.

— Не искам.

— Не ме интересува дали искаш. Те са от полицията.

Погледът на Нони все така не се отделяше от Джейн.

— Не приличат на полицията.

— Е, приличат — отвърна майка й. — И ако не кажеш истината, ще те тикнат в затвора.

Това бяха думите, които ченгетата не искаха родителите да казват на децата си, защото така те се изпълваха със страх към хората, на които трябваше да се доверят.

Джейн даде незабавно знак на Грейс да спре да говори. Клекна пред стола на Нони, така че очите им да се озоват на едно ниво. Приликата помежду им беше изумителна: и двете бяха с къдрави коси и напрегнати погледи. Все едно Ризоли гледаше своя по-млада версия. И ако Нони се окажеше също толкова твърдоглава, нямаше да се мине без престрелка.

— Нека изясним едно нещо от самото начало — започна тя, рязко и безстрастно, сякаш говореше не на дете, а на миниатюрен възрастен човек. — Няма да те вкарвам в затвора. Никога не вкарвам деца в затвора.

Момиченцето я гледаше със съмнение.

— Дори лошите деца? — попита предизвикателно то.

— Дори лошите деца.

— Дори наистина, ама наистина лошите деца?

Джейн се поколеба, в очите й проблесна раздразнение. Нони нямаше да се предаде лесно.

— Добре, наистина, ама наистина лошите ги изпращам в отдела за малолетни.

— Това е затворът за деца.

— Да.

— Значи все пак пращаш деца в затвора.

Ризоли хвърли към Мора поглед, който сякаш казваше: „Можеш ли да повярваш, че това се случва наистина“.

— Добре — въздъхна тя. — Тук ме хвана натясно. Но теб наистина няма да те пратя в затвора. Искам само да поговорим.

— Защо нямаш униформа?

— Защото съм детектив. Ние не трябва да носим униформи. Но съм наистина полицай.

— Но ти си жена.

— Да. Добре. Полицайка. И така, искаш ли да ми кажеш какво правеше горе, на тавана?

В отговор Нони само се отпусна на стола си и се загледа като хипнотизирана в своята събеседничка. Двете се гледаха така повече от минута, като всяка очакваше другата първа да наруши мълчанието.

Най-накрая Грейс изгуби търпение и шляпна дъщеря си по рамото.

— Хайде! Кажи й!

— Моля ви, мисис Отис — обади се Ризоли. — Това не е необходимо.

— Но нали виждате как стоят нещата? Нищо никога не е лесно с нея. Всичко е борба.

— Нека просто се отпуснем, съгласна ли сте? Мога да чакам. — „Мога да чакам толкова, колкото и ти, хлапе“ — казваше погледът й. — Хайде, Нони. Кажи ни откъде взе тези кукли. Онези, с които си играеше горе.

— Не съм ги откраднала.

— Не съм казала подобно нещо.

— Намерих ги. Цяла кутия с кукли.

— Къде?

— На тавана. Там има и други кутии.

— Не трябваше да ходиш там — намеси се Грейс. — Трябваше да се навърташ край кухнята и да не смущаваш никого.

— Не съм смущавала никого. Дори да исках, на цялото това място няма никой, когото да смущавам.

— Значи намери куклите на тавана — продължи Джейн, насочвайки разговора отново към темата.

— Цяла кутия с кукли.

Ризоли обърна въпросителния си поглед към Мери Клемънт, която отговори:

— Те бяха част от благотворителен проект отпреди няколко години. Ушихме дрешки за куклите, които трябваше да бъдат дарени на едно сиропиталище в Мексико.

— Значи си открила куклите — обърна се Ризоли отново към Нони. — И си игра с тях направо там?