Тес Геритсън - Грешникът

Д-р Айлс погледна към пода и видя по-бледи черти там, където усърдното търкане на дъските ги бе обелило леко. Представи си как крехката млада Камий, стиснала парче телена мрежа за миене, паднала на колене опитва да отстрани с търкане… какво? Вековни петна? Всяка следа от жените, които бяха живели тук преди нея?

— Божичко! — възкликна Ризоли. — Ако чистотата приближава към Божественото, тази жена е била светица.

Д-р Айлс се приближи до бюрото край прозореца, където лежеше разтворена книга. „Света Бриджит Ирландска — биография“. Представи си как Камий чете на това безупречно подредено бюро, а влизащата през прозореца светлина играе по деликатните черти на лицето й. Запита се дали в горещи дни някога бе сваляла белия си послушнически воал, за да открие главата си за влизащия през прозореца бриз.

— Тук има кръв — обади се Фрост.

Мора се обърна и видя, че стои до леглото и се взира в разбърканите чаршафи.

Ризоли отметна завивките и разкри яркочервени петна на долния чаршаф.

— Менструална кръв — обяви д-р Айлс и забеляза как Фрост се изчерви и се извърна.

Дори женените мъже се държаха странно, когато станеше въпрос за интимни подробности от функциите на женското тяло.

Издрънчаването на камбанката привлече отново погледа на Мора към прозореца. Една монахиня излезе от сградата, за да отвори входната порта. Появиха се четирима души с жълти мушамени комбинезони.

— Екипът за научна поддръжка идва — каза лекарката.

— Ще изляза да ги посрещна — заяви Фрост и излезе от стаята.

Суграшицата продължаваше да се сипе, драскайки по стъклото, а скрежта по него изкривяваше гледката към двора. В този момент се появи Фрост, отишъл да посрещне техническия персонал, който трябваше да обработи мястото на престъплението. Поредните нашественици, нарушаващи святата изолация на манастира. А зад стената чакаха други, желаещи да направят същото. Забеляза зад входната врата някакъв телевизионен екип, чиито камери несъмнено снимаха. Как бяха научили толкова бързо? Толкова силна ли беше миризмата на смърт? Обърна се, за да погледне Ризоли.

— Ти си католичка, нали, Джейн?

Младата жена, която тъкмо оглеждаше стенния шкаф на Камий, изсумтя.

— Аз ли? Отпаднах като безнадежден случай в часовете по катехизис.

— Кога престана да вярваш?

— Горе-долу по времето, когато разбрах, че няма Дядо Коледа. Така и не стигнах до конфирмация, което баща ми не може да приеме и до ден-днешен. Боже, какъв скучен гардероб. Я да видим, днес черни или кафяви одежди да облека? Защо едно момиче би искало да стане монахиня, ако е с всичкия си?

— Не всички монахини носят монашески одежди. Не и от Втория Ватикански събор насам.

— Да, но онова с непорочността не се е променило. Представи си само — никакъв секс до края на живота.

— Не знам — отвърна Мора. — Може би като престанеш да мислиш за мъже, изпитваш облекчение.

— Не съм сигурна, че това е възможно.

Джейн затвори енергично вратичката на стенния гардероб и заоглежда бавно стаята, търсейки… „Какво ли?“ — запита се Мора. Ключът към личността на Камий? Обяснение защо животът й бе приключил така брутално, на толкова млада възраст? Тя самата обаче не успяваше да види подобни отговори тук. Тази стерилна стая не пазеше никакви следи от своята обитателка. Това беше може би най-многозначителният ключ към личността на Камий. Една млада жена, която постоянно търка и чисти мръсотията. Греха.

Ризоли се приближи до леглото и се отпусна на колене и ръце, за да надникне отдолу.

— Боже, тук долу е толкова чисто, че можеш спокойно да се храниш на проклетия под.

Вятърът разтърси прозореца и суграшицата задраска по-усилено по стъклото. Мора се обърна и проследи с поглед Фрост и екипа за научна поддръжка, които вървяха към параклиса. Един от техниците ненадейно се подхлъзна по камъните и разпери ръце като кънкьор, опитвайки се да остане прав. „Всички полагаме усилия да останем прави — помисли си д-р Айлс. — Да устоим на привличането на изкушението, така както полагаме усилия да устоим на земното привличане. А когато най-накрая паднем, винаги сме страшно изненадани.“

Екипът влезе в параклиса и тя си представи как се нареждат в кръг и се взират безмълвно в кръвта на сестра Урсула, представи си парата, излизаща от устите им в такт с всяко издишване.

Зад гърба й прозвуча приглушен звук.

Обърна се и се притесни, като видя Ризоли, седнала на пода до преобърнатия стол. Беше отпуснала глава върху коленете си.