Тес Геритсън - Грешникът

Може би беше разбрал, че някои от жертвите са все още живи, едва след като бе взел решението да изгорят труповете. Може би като предупреждение бе послужило стенание или потрепване на крайник, когато са влачели телата към пламтящите клади.

Заобиколен от мириса на смърт и горяща плът, той сигурно бе вперил ужасен поглед в живите. Но тогава вече не е имало как да се върнат; били стигнали прекалено далеч.

Ето това не си искал да разбере светът: какво си направил с живите.

— Защо те нападна той тази нощ? — попита Ризоли.

— Не знам.

— Ти се видя с него в болницата. Говорихте нещо. Какво стана там?

Мора се замисли за разговора си със Сътклиф. Двамата бяха гледали Урсула и бяха разговаряли за аутопсията. За лабораторните изследвания и заключението за смъртта.

И за токсикологичното изследване.

— Мисля, че ще разберем отговора след аутопсията — отвърна тя.

— Какво очакваш да откриеш?

— Причината за спирането на сърцето на сестра Урсула. Ти беше там през онази нощ. Каза, че непосредствено преди да бъде приложен Синият код тя изпаднала в паника. Че изглеждала ужасена.

— Защото той беше там.

Мора кимна.

— Знаела е какво ще се случи, но не е можела да говори с тръбичката в гърлото си. Присъствала съм на прилагането на прекалено много сини кодове. Знам как изглеждат. Всички, които се намират наоколо, нахлуват в стаята. Объркването е невероятно. Вливат се едновременно пет-шест лекарства. — Направи пауза. — Урсула е била алергична към пеницилина.

— Това ще бъде ли уловено при токсикологичното изследване?

— Не знам. Но той несъмнено се е притеснил да не се разбере, нали така? А аз бях единственият човек, който настояваше да бъде направено.

— Детектив Ризоли?

Двете жени се обърнаха и видяха една от медицинските сестри от операционната, застанала на прага.

— Д-р Деметриос иска да знаете, че всичко върви добре. В момента го шият. Пациентът ще бъде преместен в интензивното отделение след около час.

— Д-р Айлс чака, за да го види.

— Ще мине известно време, преди да може да му позволят посещение. Ще го поддържаме интубиран и упоен. По-добре елате по-късно днес. Може би следобед.

Мора кимна и се изправи бавно.

Ризоли я последва.

— Ще те закарам у вас — каза тя.

Зазоряваше се, когато Мора влезе в дома си. Погледна следата от вече изсъхнала кръв, която бе оставила по пода — доказателството за преживяното изпитание. Мина през всички стаи, сякаш за да ги освободи от мрака. Да се увери, че това все още е нейният дом и че страхът нямаше място между тези стени. Влезе в кухнята и установи, че счупеното стъкло вече беше заковано с дъски, за да не влиза студът.

По нареждане на Джейн, несъмнено.

Някъде звънеше телефон.

Взе апарата от стената, но той беше мъртъв, без сигнал. Връзката все още не беше възстановена.

„Мобилният ми телефон“ — помисли си.

Влезе в дневната, където беше оставила дамската си чанта. Докато успее да извади апарата, звъненето престана. Набра кода, за да чуе съобщението.

Беше Виктор. Младата жена се отпусна на дивана, изумена, че чува гласа му.

„Знам, че е прекалено скоро, за да ти се обаждам. И се питаш защо, по дяволите, би трябвало да ме изслушаш след… е, след това, което се случи. Но сега всичко излезе наяве. Знаеш, че няма какво да спечеля от това. Затова може би ще ми повярваш, като ти кажа, че ми липсваш страшно много, Мора. Мисля, че заедно можем да направим така, че нещата да потръгнат отново. Можем да си дадем още един шанс. Дай ми още един шанс. Моля те.“

Тя седя дълго на дивана, стискайки телефона във вкочанените си ръце, вперила невиждащ поглед в студената камина. „В някои случаи пламъкът не може да бъде запален отново — помисли си тя. — В някои случаи е по-добре да бъде оставен да загасне напълно.“

Пусна телефона обратно в чантата си. Изправи се. И отиде да почисти кръвта от пода.

Към десет часа слънцето най-сетне проби облаците и докато караше към дома си, Ризоли трябваше да примижава често, за да предпази очите си от блясъка на отражението му в навалялия неотдавна сняг. Улиците бяха тихи, тротоарите — безупречно бели. В това коледно утро тя се чувстваше обновена. Пречистена от всякакво съмнение.

Докосна корема си и си помисли: „Както виждам, ще бъдем само ние двамата с теб, хлапе“.

Паркира автомобила пред своята сграда и излезе навън. Поспря под студеното зимно слънце, за да поеме дълбоко глътка кристалночист въздух.

— Честита Коледа, Джейн.