Тес Геритсън - Грешникът

Мора премигна, за да задържи сълзите, и гледката към улицата се фокусира. Това, което видя, я разтревожи. Бягащи фигури. Силуетът на Ризоли се очертаваше от святкащи сини светлини, когато пресече улицата, Фрост, с извадено оръжие, клекна зад патрулната кола.

Защо всички се движат към нас? Какво знаят, което ние не знаем?

— Заключете вратите — каза тя.

Брофи я погледна неразбиращо.

— Защо?

— Заключете вратите!

Ризоли им викаше от улицата, за да ги предупреди.

Той е тук. Коленичил е зад нашата кола!

Мора се изви настрани, търсейки опипом бутона за заключване на вратата, изтръпнала от напрежение, защото не успяваше да го намери в тъмнината.

Сянката на Матю Сътклиф се извиси над прозореца й. Тя трепна, когато вратата се отвори рязко и вътре нахлу студен въздух.

— Излез от колата, отче! — нареди Сътклиф.

Свещеникът притихна. И каза бавно и спокойно:

— Ключовете са на таблото. Вземете колата, д-р Сътклиф. Двамата с Мора излизаме.

— Не, само ти.

— Няма да изляза без нея.

— Разкарай се веднага, отче!

Дръпна я грубо за косата и допря пистолета в слепоочието й.

— Моля те! — прошепна тя на Брофи. — Просто го направи. Направи го веднага.

— Добре! — отговори свещеникът, започваше да го обзема паника. — Правя го! Излизам…

Отвори вратата от своята страна и излезе навън.

— Седни зад волана — каза Сътклиф.

Трепереща и непохватна, Мора се премести на съседното място. Погледна встрани, през прозореца, и видя Брофи, който продължаваше да стои до автомобила си и да я гледа безпомощно. Ризоли му крещеше да се отмести, но той като че бе обхванат от парализа.

— Карай! — нареди Сътклиф.

Младата жена включи на скорост и освободи ръчната спирачка. Натисна педала на газта, но веднага вдигна стъпало.

— Не можеш да ме убиеш — заяви тя. Логичната д-р Айлс се бе върнала. — Заобиколен си от полицията. Нужна съм ти за заложница. Нужна съм ти, за да карам тази кола.

Минаха няколко секунди. Цяла вечност.

Пое си въздух сепнато, когато той премести пистолета от главата й и долепи дулото в бедрото й.

— А ти нямаш нужда от левия си крак, за да караш. И така, искаш ли да си запазиш коляното?

Мора преглътна с усилие.

— Да.

— Тогава да тръгваме.

Тя натисна педала на газта.

Автомобилът бавно тръгна напред, покрай паркираната патрулна кола, където бе клекнал Фрост. Тъмната улица се простираше пред тях, без никой да препречва пътя им. Автомобилът продължаваше да се движи.

Внезапно видя в страничното огледало отец Брофи, който тичаше след тях, осветен от премигващите сини светлини на полицейската кола. Той сграбчи вратата от страната на Сътклиф и я отвори рязко. Бръкна вътре, сграбчи ръкава му и опита да го издърпа за него.

Изстрелът отхвърли свещеника назад.

Мора отвори своята врата и се хвърли от движещия се автомобил.

Приземи се на заледения тротоар и пред очите й блеснаха искри, когато си удари главата в земята.

За момент не бе в състояние да помръдне. Остана да лежи зашеметена в мрака, на студа, но не усещаше нито страх, нито болка. Осъзнаваше само вятъра, който навяваше пухкав сняг в лицето й. Чу някакъв глас, който я зовеше от голямо разстояние.

Ставаше все по-силен. И по-близък.

— Докторке? Докторке?

Отвори очи и трепна, ослепена от светлината на фенерчето на Ризоли. Извърна глава от светлината и видя колата десетина метра по-нататък, със забита в едно дърво броня. Сътклиф лежеше по лице на земята и се опитваше усилено да стане, с хванати зад гърба ръце в белезници.

— Отец Брофи — прошепна тя. — Къде е отец Брофи?

— Вече извикахме линейката.

Мора се надигна бавно и погледна нататък към улицата, където Фрост бе коленичил над тялото на свещеника. „Не — помисли си тя. — Не.“

— Не ставай още — обади се Джейн, опитвайки да я задържи.

Но Мора я бутна и се изправи — стъпваше нестабилно, усещаше сърцето си някъде в гърлото. Почти не усещаше леда под босите си крака, докато приближаваше, олюлявайки се, към Брофи.

Фрост вдигна поглед.

— Ранен е в гърдите — каза тихо той.

Младата жена се отпусна на колене до тялото на свещеника, разтвори ризата му и видя къде бе влязъл куршумът. Чу зловещия всмукващ звук на влизащия в гръдния кош въздух. Притисна длан към раната и усети топла кръв и лепкава от пот плът. Той трепереше от студ. Духащият по улицата вятър буквално хапеше. „А аз съм с твоето палто — помисли си Мора. — Палтото, което ти ми даде, за да се стопля.“