Тес Геритсън - Грешникът

— Съмнявам се, мамо. След като е ирландка.

Анджела изпръхтя.

— Още една причина да не я пусна в кухнята си.

— Хей, мамо! — извика от съседната стая Франки. — Имаш ли още нещо за дъвчене?

Джейн вдигна очи и видя как по-големият й брат влиза наперено. Беше типичен представител на военноморските сили, в които работеше, свръхнапомпаните му рамене бяха широки колкото хладилника, в който надничаше в момента.

— Не може да сте изяли всичко в онзи поднос.

— Не, но онези хлапета опипаха всичко с мръсните си ръце. Няма да се докосна до тази храна.

— На долната полица има още салам и кашкавал — каза Анджела. — А в купата на плота има страхотни печени чушки. Защо не нарежеш всичко и не приготвиш нов поднос?

Франки грабна една бира от хладилника и я отвори.

— Не можеш ли да го направиш ти, мамо? Не искам да пропусна последната четвърт.

— Джейни, нали ще им приготвиш един поднос с мезета?

— Защо аз? Не може да се каже, че той прави нещо полезно — отбеляза младата жена.

Но Франки беше излязъл от кухнята и вероятно вече смучеше бирата си пред телевизора.

Ризоли се приближи до мивката, за да си измие ръцете. Спокойствието, което бе усещала само допреди малко, се бе изпарило, заменено от познатото раздразнение. Наряза кубчета прясна моцарела и тънки като хартия парченца луканка и подреди всичко в един поднос. Прибави купчина печени чушки и чинийка с маслини. Ако сложеше нещо повече, мъжете щяха да си развалят вечерята.

„Боже, вече мисля като мама. Защо, по дяволите, ми пука дали ще си развалят вечерята?“

Занесе подноса в дневната, където баща й и двамата й братя се бяха пльоснали върху дивана, вперили оцъклените си погледи в телевизионния екран. Айрини беше коленичила на пода край коледната елха и събираше трохи от крекери.

— Толкова съжалявам — каза тя. — Дъги го изтърва на килима, преди да успея да го хвана…

— Хей, Джейни — обади се Франки. — Би ли се махнала оттам? Не виждам какво става.

Младата жена постави подноса с мезета на масичката за кафе и взе подноса със заразената от бацилите на близнаците храна.

— Знаеш ли — каза тя, — някой може да помогне на Айрини да гледа децата.

Майкъл най-сетне раздвижи оцъкления си поглед.

— Ъъъ? О, да…

— Джейни, мръдни оттам, де — възкликна Франки.

— Не и преди да си казал „благодаря“.

— За какво?

Тя грабна подноса с мезета, които току-що бе оставила на масата.

— След като дори не си забелязал…

— Добре, добре. По дяволите. Благодаря.

— Моля.

Остави отново подноса грубовато и се върна в кухнята. На прага поспря и се обърна, за да види отново сцената в дневната. Под коледната елха с премигващи многоцветни лампички бяха струпани купчини подаръци, като жертвоприношения към великия бог на излишествата. Тримата мъже, които бяха като че ли посадени пред телевизора, натъпкаха веднага в устата си по парче луканка. Близнаците се въртяха из стаята като два пумпала. А бедната Айрини събираше старателно от пода падналите от крекера трохи; няколко кичурчета от красивата й червена коса се бяха измъкнали от опашката.

„Не е за мен — помисли си Джейн. — Предпочитам да умра, но не и да позволя да попадна в капана на този кошмар.“

Върна се в кухнята и остави подноса на плота. Постоя неподвижно, поемайки дълбоко въздух, опитвайки да се отърси от ужасяващото усещане за клаустрофобия. Същевременно усещаше натиска върху пикочния си мехур. „Не мога да позволя това да се случи с мен — мислеше си тя. — Не мога да се превърна в Айрини, изцедена и дърпана всяка секунда от мръсни ръчички.“

— Какво има? — попита Анджела.

— Нищо, мамо.

— Кажи. Виждам, че нещо не е наред.

Младата жена въздъхна.

— Франки наистина ме вбесява, знаеш го, нали?

— Чак пък толкова?

— Наистина ме вбесява с държанието си. Нима наистина не виждаш какъв негодник е?

Анджела извади мълчаливо последните пържени топки и подреди и тях върху салфетките, за да се отцедят от олиото.

— Знаеш ли, че имаше навика да преследва и двама ни с Майк из къщата с прахосмукачката в ръце? Обичаше да плаши Майк до смърт, да му говори, че ще го всмуче в маркуча. Майки пищеше от ужас. Но ти никога не си го чувала, защото Франки винаги го правеше, когато ти не беше вкъщи. Никога не разбра колко зле се държеше с нас.

Анджела приседна край кухненската маса и се загледа в парченцата тесто, които бе нарязала дъщеря й.

— Знаех — промълви тя.

— Какво?

— Знаех, че можеше да се държи по-добре с вас. Можеше да бъде по-добър брат.