Тес Геритсън - Грешникът

Когато зави по своята улица, падащите от небето снежинки вече бяха заприличали на памучни топки. Гледката беше магическа: дебела снежна завеса, сребристи килими, покриващи градинките пред къщите. Спокойствието на една свята нощ.

Запали огъня в камината и си приготви скромна вечеря — доматена супа и препечени филии с разтопено сирене. Наля си чаша зинфандел и занесе всичко в дневната, където премигваха коледните светлинки. Но не успя да довърши дори тази скромна храна. Бутна встрани подноса и доизпи виното си, вперила поглед в камината. Бореше се с порива си да вдигне телефона и да опита да се свърже с Виктор. Беше ли хванал самолета за Сан Франциско? Нямаше представа дори къде е тази нощ, нито какво щеше да му каже. „Ние се предадохме взаимно — помисли си тя. — Никоя любов не би могла да понесе това и да оцелее.“

Стана, изгаси осветлението и си легна.

Телешкото със сос къкреше на печката вече почти два часа и ароматът на доматите, чесъна и станалото крехко месо надделяваше над по-простоватия мирис на осемкилограмовата пуйка, която лежеше, добре препечена и лъскава, в тавата върху плота. Ризоли седеше на масата в кухнята в дома на своите родители и разбиваше яйца и разтопено масло, за да ги добави към все още топлите картофи, които току-що бе сварила и смачкала. Когато беше в своя апартамент, тя рядко отделяше време за готвене и обикновено ядеше това, което успееше да измъкне от шкафа или фризера. Но тук, в кухнята на майка й, готвенето никога не се правеше набързо. То се извършваше с благоговение, като акт на уважение към самата храна, колкото и скромни да бяха съставките. Всяка стъпка на процеса, от рязането до задушаването и бъркането, беше част от тържествен ритуал, завършващ с кулминацията — парада с носенето на блюдата на масата, където трябваше да бъдат приветствани с благодарни въздишки. В кухнята на Анджела не се използваха преки, пестящи време пътеки.

Затова, без да скъпи времето, Ризоли добави брашно към купата с картофено пюре и разбити яйца и размеси всичко с ръце. Ритмичното месене на топлото тесто й носеше странна утеха, както и спокойното приемане, че в тази работа не може да се прибързва. Тя не приемаше много неща в живота си. Пилееше прекалено много енергия, опитвайки се да бъде по-бърза, по-добра, по-експедитивна. Беше приятно поне веднъж да се отдаде на лишената от всякакви изисквания работа по приготвянето на картофените кнедли.

Поръси с още малко брашно сместа и продължи да мачка тестото, съсредоточавайки се върху копринената му консистенция, която се плъзгаше между пръстите й. В съседната стая, където се бяха събрали мъжете, телевизорът гърмеше с всичка сила. Но тук, изолирана от затворената кухненска врата от рева на тълпата на стадиона и уморителното бръщолевене на спортния коментатор, Джейн работеше необезпокоявано. Концентрацията й бе нарушена единствено когато единият от близнаците на Айрини се появи на несигурните си крачета през двойната врата, удари си главата в масата и се разплака.

Айрини дотича и го вдигна на ръце.

— Анджела, сигурна ли си, че не мога да ви помогна с готвенето? — попита тя и в гласа й прозвуча отчаяното желание да се измъкне от шумната дневна.

Анджела, която пържеше тестени топки, които след това щеше да напълни с домашно приготвен крем, отговори:

— Дори не си го помисляй! Ти се грижи за синчетата си.

— Майкъл може да ги наглежда. Той не прави нищо друго, освен да гледа телевизия.

— Не, седи си в дневната и не се безпокой за нищо. С Джейни държим всичко под контрол.

— Ако наистина си сигурна…

— Сигурна съм, сигурна съм.

Айрини въздъхна и излезе от кухнята, с извиващия се в ръцете й близнак.

Ризоли започна да разточва тестото за кнедлите.

— Знаеш ли, мамо, тя наистина иска да ни помогне.

Анджела извади от врящото олио две изпържени до златисто тестени топки и ги постави върху дебел пласт хартиени салфетки, за да се отцедят.

— По-добре да си наглежда децата. Аз си имам система. Тя няма да знае какво да прави в тази кухня.

— Да. Като мен ли?

Анджела се обърна и я погледна, а от решетестата й лъжица закапа олио.

— Разбира се, че ти знаеш.

— Само това, което ти си ме научила.

— Не е ли достатъчно? Не съм ли се справила добре?

— Знаеш, че нямах това предвид.

Анджела гледаше критично как дъщеря й реже тестото на дълги три сантиметра парчета.

— Мислиш, че майката на Айрини я е научила как да прави кнедли по този начин?