Тес Геритсън - Грешникът

Най-накрая линията стана равна. Д-р Айлс продължаваше да стои край стаичката, наблюдавайки това, което последва кончината на монахинята. Не пропиляха време за тъга или размисъл. Д-р Сътклиф притисна стетоскопа си до гърдите на Урсула, поклати глава и излезе в коридора. Сестрата изключи монитора и отдели от тялото системата и жичките, свързващи го с монитора на сърдечната дейност, за да го приготви за изнасянето. Екипът от служители на моргата, които трябваше да го вземат, вече беше на път.

Задачата на Мора тук беше приключена.

Остави отец Брофи край стаичката и се върна в помещението на сестрите.

— Забравих да спомена едно нещо — обърна се тя към секретарката на отделението.

— Да?

— За нашата документация трябва да се свържем с най-близкия й роднина. Единственият номер, който видях отбелязан в картона й, е на манастира. Както разбрах тя има племенник. Имате ли телефонния му номер?

— Д-р Айлс?

Обърна се и видя отец Брофи, който стоеше зад нея, закопчавайки палтото си. Той й се усмихна извинително.

— Съжалявам, не исках да чуя, но мога да ви помогна за това. Ние съхраняваме цялата информация за контакт с роднините на монахините в канцеларията на енорията. Ще потърся номера и ще ви се обадя по-късно.

— Ще ви бъда много благодарна.

Младата жена взе ксерокопието от болничния картон и се обърна, с намерението да излезе.

— О, и д-р Айлс?

Тя се извърна назад.

— Да?

— Знам, че това може би не е най-подходящият момент, но въпреки всичко искам да го кажа. — Свещеникът се усмихна. — Желая ви весела Коледа.

— Весела Коледа и на вас, отче.

— Ще минете ли да ни посетите някой ден? Просто за едно „здравей“?

— Ще се постарая — отвърна тя.

Но още в мига, в който изрече тези думи, бе наясно, че това е любезна лъжа. Че най-разумното, което можеше да направи, беше да си тръгне и никога повече да не погледне към този мъж. И точно това направи. Щом излезе от болницата, остана шокирана от устрема на студения въздух. Притисна картона към палтото си и тръгна под ледените зъби на безмилостния вятър. През тази свята нощ вървеше сама; единственият й компаньон бяха книжата, които носеше. В гаража не видя никой и чуваше само собствените си стъпки, отекващи по бетонния под.

Ускори крачка. Спря на два пъти, за да погледне назад и да се увери, че не я следват. Когато стигна до колата си, дишаше тежко. „Нагледах се на смъртта — помисли си тя. — И сега вече я виждам навсякъде.“

Влезе в автомобила и заключи вратите.

„Весела Коледа, д-р Айлс. Човек винаги жъне това, което е посял, и тази вечер вие пожънахте самота.“

Щом излезе от гаража на болницата, се наложи да замижи заради отражението на нечии фарове в огледалото й за обратно виждане. Друга кола излизаше току след нея. „Това отец Брофи ли беше? — запита се тя. — И къде ли ще отиде тази нощ, на Бъдни вечер? Вкъщи? Или щеше да я прекара цялата в църквата, за да служи за самотните членове на своето паство, които биха могли да се отбият там?“

Мобилният й телефон звънна.

Извади го от чантата си и го отвори:

— Д-р Айлс.

— Здравей, Мора — каза колегата й Ейб Бристъл. — Каква е тази изненада, която чух, че ми изпращаш от болницата „Сейнт Франсис“?

— Не мога да направя тази аутопсия, Ейб.

— И я препращаш на мен на Бъдни вечер? Много мило.

— Съжалявам. Знаеш, че обикновено не го правя.

— Това ли е монахинята, за която чувах да се говори?

— Да. Случаят не е спешен. Аутопсията може да изчака за след празниците. Тя беше хоспитализирана от нападението и преди малко спряха животоподдържащата й апаратура. Преживяла е сериозна неврологична операция.

— Следователно огледът на вътречерепното пространство няма да бъде от особена помощ.

— Не, има промени, направени по време на операцията.

— Причина за смъртта?

— Рано вчера сутринта са й приложили Синия код, след като е получила инфаркт на миокарда. Тъй като съм запозната със случая, вече свърших някои от подготвителните работи за теб. Имам копие от картона и ще ти го предам вдругиден.

— Може ли да попитам защо няма да правиш ти аутопсията?

— Не мисля, че името ми трябва да фигурира под доклада.

— Защо?

Тя не отговори.

— Мора, защо се оттегляш от този случай?

— По лични причини.

— Познаваш ли тази пациентка?

— Не.

— Тогава какво има?

— Познавам един от заподозрените — отговори тя. — Бях омъжена за него.

Затвори телефона, хвърли го на седалката и насочи вниманието си към прибирането си у дома. Към сигурността.