Тес Геритсън - Грешникът

— А ако бяха поискали от вас да свидетелствате? Ако ви бяха попитали директно за това? Щяхте ли да кажете истината, д-р Банкс? Че сте взели пари, за да помогнете за прикриването на престъпление?

— Не говорим за престъпление. Говорим за промишлена злополука.

— Затова ли дойдохте в Бостън? За да убедите Урсула също да мълчи? Да поддържате единен фронт от лъжи.

— Не лъжи. Мълчание. Има разлика.

— Но тогава нещата се усложняват. Един от висшестоящите вицепрезиденти на „Октъгън“, Хауард Редфилд, решава да бие тревога, и проговаря пред Министерството на правосъдието. И не само това, ами и води свидетел от Индия. Довежда една жена от Индия, за да свидетелства.

Виктор повдигна рязко глава и я изгледа изумено.

— Какъв свидетел?

— Била е там, в Бара. Една от прокажените, която оцелява. Това изненадва ли ви?

— Не знам за никакви свидетели.

— Тя видяла случилото се в нейното село. Видяла как хората от фабриката струпали телата на купчини и ги подпалили. Видяла как разбиват главите на приятелите и роднините й. Онова, което видяла, онова, което знаела, можело да накара „Октъгън“ да падне на колене.

— Не знам нищо за това. Никой не ми е казал, че има оцелял.

— Всичко е щяло да се разчуе. Злополуката, прикриването й. Подкупите. Вие може и да сте били съгласен да излъжете по този въпрос, но какво е смятала да прави сестра Урсула? Как можеш да принудиш една монахиня да лъже под клетва? Това е номерът, нали? Една честна монахиня е била в състояние да срине всичко. Достатъчно е да си отвори устата и осемдесет и петте милиона долара ви се изплъзват от ръцете. И целият свят вижда как свети Виктор пада от пиедестала.

— Мисля, че приключих тук. — Изправи се. — Имам да хващам самолет.

— Вие имахте възможността. Имахте и мотива.

— Мотивът ли? — Той се изсмя невярващо. — Да убия монахиня ? Със същия ефект може да обвините и епархията, тъй като съм сигурен, че им беше платено доста добре.

— Какво ви обеща „Октъгън“? Още пари, ако дойдете в Бостън и се погрижите за проблема вместо тях?

— Първо ме обвинявате в убийство. А сега какво, че „Октъгън“ ме е наел ли ще кажете? Нима ви се струва възможно изпълнителен директор да рискува лично да бъде обвинен в убийство, само за да прикрие някаква промишлена злополука? — Виктор поклати глава. — Нито един американец не отиде в затвора за Бхопал. И нито един американец няма да отиде в затвора и за Бара. Сега вече свободен ли съм да си вървя?

Джейн погледна въпросително към Кроу. Той кимна обезсърчено, реакция, от която разбра, че вече имаше новини от работещия на мястото на престъплението екип. Докато бе разпитвала Виктор, те бяха претърсили взетата му под наем кола. Очевидно не бяха открили нищо.

Не разполагаха с достатъчно доказателства, за да го задържат.

— Засега сте свободен да си вървите, д-р Банкс — отвърна тя. — Но трябва да знаем къде точно ще бъдете.

— Прибирам се право в Сан Франциско. Имате адреса ми. — Тръгна към вратата. После спря и се обърна, за да я погледне. — Преди да тръгна, искам да знаете едно нещо за мен.

— Какво е то, д-р Банкс?

— Аз съм лекар. Запомнете го добре, детектив. Аз спасявам човешкия живот. Не го отнемам.

Мора го видя, щом излезе от стаята за разпити. Вървеше с вперен право пред себе си поглед, без да погледне към нея, докато наближаваше бюрото, пред което бе седнала.

Тя стана от стола си.

— Виктор?

Той спря, но не се обърна към нея, сякаш му беше непоносимо да я погледне.

— Какво стана? — попита тя.

— Какво мислиш, че стана? Казах им каквото знаех. Казах им истината.

— Това е всичко, което исках от теб. Това е всичко, което съм искала някога.

— Сега трябва да гоня самолет.

Мобилният й телефон звънна. Тя сведе очите си към него, изпълнена с желание да го захвърли.

— По-добре отговори — заяви с хаплива нотка в гласа той. — Някой труп може да се нуждае от теб.

— Мъртвите заслужават нашето внимание.

— Знаеш ли, ето това е разликата между теб и мен, Мора. Ти се грижиш за мъртвите. Аз се грижа за живите.

Тя го проследи с поглед, докато се отдалечи. Той обаче не се обърна нито веднъж, за да я погледне.

Телефонът й бе спрял да звъни.

Отвори го и видя, че обаждането беше от болницата „Сейнт Франсис“. Чакаше резултатите от втората ЕЕГ на Урсула, но в момента не беше в състояние да мисли за това; все още не бе асимилирала последните думи на Виктор.

Ризоли се появи от стаята за разпити и тръгна към нея с извинително изражение на лицето.