Тес Геритсън - Грешникът

— Сестра Урсула друго ли ви каза?

— Да, но аз не знаех как да приема обаждането й. Звучеше уплашена и превъзбудена. Лекарят на фабриката й дал някакви транквиланти и ми се струва, че те увеличаваха още повече объркването й.

— Какво точно ви каза тя?

— Че нещо с разследването не било както трябва. Че хората не казвали истината. Беше забелязала няколко празни туби от бензин в един от камионите на „Октъгън“.

— Казала ли го е на полицията?

— Трябва да разберете в каква ситуация се е намирала. Когато се върнала в Бара онази сутрин, навсякъде имало изгорени трупове — телата на хора, които познавала. Тя била единствената оцеляла и била заобиколена от работници на фабриката. После пристигнала полицията и тя отвела встрани един от тях и му показала празните туби. Предположила, че този факт ще бъде разследван.

— Но не се случило нищо.

Виктор кимна.

— Тогава се уплашила. Започнала да се пита дали може да има доверие в полицията. Едва след като отец Дулин я закарал в Хайдерабад, се почувствала достатъчно сигурна, за да ми се обади.

— И вие какво направихте? След това обаждане?

— Какво можех да направя? Делеше ни половината свят.

— Хайде, д-р Банкс. Не мога да повярвам, че просто сте си останали там, в офиса си в Сан Франциско, и сте оставили въпроса така. Вие не сте от хората, които ще чуят подобен гръм и няма да направят нищо.

— Какво очаквате да съм направил?

— Това, което направихте в крайна сметка.

— Какво би могло да бъде то?

— Достатъчно е да направя справка за телефонните ви разговори. Обаждането ви до Синсинати. До корпоративното управление на „Октъгън“.

— Естествено, че им се обадих! Току-що бях научил, че техни служители са изгорили цяло село с двама от моите доброволци.

— С кого разговаряхте в „Октъгън“?

— С някакъв мъж. Един от главните вицепрезиденти.

— Помните ли името му?

— Не.

— Да не би да беше Хауард Редфилд?

— Не помня.

— Какво му казахте?

Виктор погледна към вратата.

— Защо се бави толкова тази вода?

— Какво му казахте, д-р Банкс?

Младият мъж въздъхна.

— Казах му, че се носят слухове във връзка с клането в Бара. Че може би са замесени служители от тяхната фабрика. Той каза, че не знае нищо за това и обеща да направи справка за случая.

— Какво се случи после?

— Около час по-късно ми се обади главният изпълнителен директор на „Октъгън“; искаше да знае къде съм чул тези слухове.

— Тогава ли ви предложи многомилионния подкуп за вашата благотворителна организация?

— Не беше представено по този начин!

— Не мога да ви обвиня, че сте сключили тази сделка с „Октъгън“, д-р Банкс — каза Ризоли. — Все пак злото вече е било сторено. Мъртвите не могат да бъдат възкресени, така че бихте могли да се възползвате от трагедията в името на по-голямо добро. — Гласът й притихна и стана почти интимен. — Така ли видяхте нещата? Вместо стотици милиони долари да влязат в джобовете на адвокатите, защо да не ги използвате директно в името на една благородна кауза? Така поне ще има някакъв смисъл.

— Вие го казахте, детектив. Не аз.

— А как купиха мълчанието на сестра Урсула?

— Ще трябва да питате за това бостънската епархия. Сигурен съм, че с тях също е била сключена сделка.

Джейн замълча, сетила се внезапно за манастира „Грейстоунс“. Новият покрив, иновациите. Как би могла бедната, малобройна група монахини да поддържа и да възстанови толкова скъп недвижим имот? Спомни си какво бе казала Мери Клемънт — че на помощ им се притекъл щедър спонсор.

Вратата се отвори; влезе Кроу с чаша вода, която постави на масата. Виктор веднага отпи няколко нервни глътки. Този човек, който в началото беше толкова спокоен, дори дързък, сега изглеждаше изцеден, неуверен.

Сега беше моментът да изстиска от него последните капки истина.

Ризоли се приведе по-близо, за да отправи последната си атака.

— Защо всъщност дойдохте в Бостън, д-р Банкс?

— Казах би. Исках да видя Мора…

— „Октъгън“ ви помоли да дойдете. Нали?

Той отпи отново от водата си.

— Нали?

— Притесняваха се.

— За какво?

— Проучва ги Комисията по ценните книжа. Това няма нищо общо със случилото се в Индия, но се опасяваха, че голямата сума, дарена на One Earth, може да привлече вниманието на Комисията. Че може да възникнат въпроси. Искаха да се уверят, че всички ще четем от един сценарий, в случай, че ни разпитват.

— Помолиха ви да излъжете заради тях?

— Не. Просто да си мълча. Това е всичко. Просто да не… повдигам въпроса за Индия.