Мери Кларк - Обява за запознанства

Хамилтън неохотно се съгласи, че от това може да излезе нещо.

— По мое време — заяви той — хората се запознаваха на обществени места, в гимназията, в университета или на забавите, на които ходехме. Имаш си определена група приятели и чрез тях се запознаваш с други хора от твоята социална среда.

Хамилтън беше шестдесетгодишен, типичен представител на завършилите скъпи училища и колежи сноби. Беше създал обаче телевизионния канал „Хъдзън“ без чужда помощ и откривателското му програмиране представляваше сериозно предизвикателство за трите големи телевизионни станции.

Когато се отби при Нона, настроението му беше катастрофално. „Винаги е безупречно облечен и въпреки това успява да остане забележително непривлекателен“, помисли си Нона. Скъпият му костюм не успяваше да скрие тесните му рамене и растящата му талия. Рядката му коса беше боядисана в сребристорус цвят, който съвсем не изглеждаше естествен. Тънките му устни, които имаха способността избирателно да се извиват в топла усмивка, представляваха почти невидима линия. Бледосините му очи гледаха хладно.

Той започна направо:

— Нона, до гуша ми дойде от това твое предаване. Мисля, че в тази сграда няма нито един човек, който да не е ангажиран да пуска или да отговаря на обяви за запознанства или пък да не сравнява до втръсване резултатите. Или трябва бързо да подготвиш предаването, или в противен случай ще се наложи да се откажеш.

Трябваше да предразположи Хамилтън, да го заинтригува. Нона реши да опита второто.

— Не си представях колко взривоопасна може да се окаже идеята ми за това предаване.

Разрови из хартиите по бюрото си и подаде на Хамилтън писмото от Винсент Д’Амброзио. Той изви вежди, докато го четеше.

— Ще дойде тук в три — преглътна Нона. — Както виждаш, той смята, че тези обяви имат и тъмна страна. Една моя близка приятелка, Ерин Кели, беше на среща по обява във вторник вечерта. Оттогава я няма.

Хамилтъновият инстинкт за новината преодоля раздразнението му.

— Мислиш ли, че има връзка?

Нона обърна глава и разсеяно забеляза, че цветето, което Дарси бе поляла преди два дни, отново бе започнало да клюмва.

— Надявам се, че не. Не знам.

— Обади ми се, след като се видиш с него. — Нона с отвращение осъзна, че Хамилтън предвкусва възможната журналистическа стойност на изчезването на Ерин; С видимо усилие да прояви съчувствие, той продължи: — Твоята приятелка сигурно е добре. Не се тревожи.

След като излезе от стаята, секретарката на Нона, Кони Френдър, надникна през вратата.

— Още ли си жива?

— Почти — Нона се опита да се усмихне. „Била ли е и тя някога на двадесет и една години“, запита се тя. Кони беше чернокожото копие на Джоан Най, президентката на клуба на веселяците. Млада, хубава, умна, интелигентна. Новата жена на Мат беше на двадесет и две години. „А аз ще стана на четиридесет и една“ — помиели си Нона. Нямаше ни дете, ни коте. Приятна мисъл.

— Тази неомъжена чернокожа жена иска да се види с някого, който диша — засмя се Кони. — Имам цял куп отговори на обявите, на които си писала. Можеш ли сега да им хвърлиш един поглед?

— Разбира се.

— Искаш ли още кафе? След Страховития Остин сигурно имаш нужда.

Този път Нона забеляза, че усмивката й е почти майчинска. Кони очевидно не знаеше, че някои феминистки не гледат с добро око на секретарките, които им предлагат кафе.

— С удоволствие ще изпия едно.

След пет минути донесе кафето.

— Нона, Мат е на телефона. Казах му, че си на заседание, но той настоява на всяка цена да говори с теб.

— Сигурно е така.

Нона я изчака да излезе от стаята, отпи от кафето и чак тогава вдигна слушалката. „Матю — помисли си тя. — Какво ли означаваше това име? Дар от Бога. Точно така.“

— Здравей, Мат. Как сте — ти и кралицата на абитуриентския бал?

— Нона, няма ли най-сетне да спреш да се заяждаш? — „Нима винаги е бил толкова кисел?“

— За съжаление, не мога.

„По дяволите“, помисли си Нона. След близо две години тя все още изпитваше болка, когато разговаряше с него.

— Искам да те питам нещо, Нона. Защо не купиш моята част от къщата? Джини не обича Хемптънс. Пазарът все още е слаб и ще ти я продам много изгодно. Знаеш, че винаги можеш да заемеш пари от твоите роднини.

„Матю просякът“ — помисли си Нона. Бракът му с млада жена го бе докарал до това положение.

— Аз не искам тази къща — тихо отговори тя. — Ще си купя моя, когато се освободим от тази.

— Но ти толкова я обичаше, Нона. Нарочно правиш това, за да ме накажеш.