Мери Кларк - Пак ще се срещнем

Говореше с такава увереност, че за миг Фран загуби представа за действителността и наистина й повярва — дотолкова, че се почувства изоставена и й се прииска и тя да участва. Пак старите терзания, помисли си тя.

— Вече не вярвам в чудеса, но ако това чудо наистина стане, Фран определено ще е сред участниците в отпразнуването му — рече Моли. — Без вас двете нямаше да издържа досега.

— Ще успееш, обещавам ти в качеството си на съпруга на Кал Всемогъщия — усмихна се Джена. — Й като стана дума за него, Фран, боя се, че заради онази история със сливането постоянно е зает и нервен. Ужасна комбинация. Другата седмица съм свободна почти всеки ден, но ще е най-добре да изчакаш с опитите си да се срещнеш с Кал.

Тя прегърна Моли.

— Трябва да тичам, пък и Фран може да иска да си поговори с теб. Наистина се радвам, че се видяхме, Фран. Другата седмица, нали?

Фран се замисли. Ако отменяха условното освобождаване на Моли, това щеше да се случи в понеделник и Джена със сигурност щеше да е при нея.

— Какво ще кажеш за вторник, някъде към десет, в твоята кантора?

— Чудесно.

Моли изпрати Джена до вратата. Когато се върна в кабинета, Фран каза:

— Моли, съвсем скоро трябва да тръгвам обратно за Ню Йорк, затова ще съм съвсем кратка. Сигурна съм, че си чула за извънредното заседание на комисията по условно освобождаване в понеделник.

— А, да, не само чух, но и получих призовка да присъствам. — Лицето и гласът й бяха спокойни.

— Зная какво си мислиш, — но не бързай, Моли. Ще изскочи нещо, кълна ти се. Днес разговарях със сестрата на Анамари и тя ми разказа ужасяващи неща за болницата „Лаш“. Отнасят се за мъжа ти и Питър Блак.

— Питър Блак не е убил Гари, Те бяха много близки.

— Моли, ако е вярна дори само половината от онова, което подозирам за него, Питър Блак е изверг, способен на всякакви низости. Точно това исках да те попитам и се надявам, че знаеш отговора. Защо съпругът ти е поканил Питър Блак да се премести тук и да стане негов партньор? Проучих миналото на Блак. Като лекар не е бил нищо особено и не е имал нито стотинка, за да подпомогне компанията. Никой не подарява хей така половин болница на стар приятел — какъвто всъщност не вярвам да му е бил Блак. Известна ли ти е причината, поради която Гари го е поканил тук?

— Когато се запознах с Гари, Питър вече беше в болницата. Никога не е ставало дума за това.

— Точно както се опасявах. Моли, не зная какво търся, но моля те, позволи ми пак да дойда и да прегледам нещата на Гари, преди да изхвърлиш нещо от тях. Възможно е да попадна на следа.

— Щом искаш — безразлично отвърна Моли. — Вече занесох в гаража три пълни чувала с боклуци. Ще ги прибера в килера. Ами снимките?

— Запази ги засега. Може да използваме някои в предаването.

— А, да, предаването! — въздъхна Моли. — Нима са изтекли само десет дни, откакто те помолих да започнеш разследване, което смятах, че ще докаже невинността ми? О, наивната аз — с посърнала усмивка каза тя.

„Изгубила е всякаква надежда — помисли си Фран. — Знае, че по всяка вероятност в понеделник ще я върнат в затвора, за да доизлежи остатъка от десетгодишната си присъда и че я очаква нов процес за убийството на Анамари Скали.“

— Моли, погледни ме — каза тя.

— Да, Фран.

— Трябва да ми имаш доверие, Моли. Убедена съм, че убийството на Гари е само едно от поредица престъпления, които ти със сигурност не би могла и не си извършила. Вярвай ми, ще го докажа и тогава ще бъдеш напълно оправдана.

„Трябва да ми повярва“ — каза си Фран с надеждата, че думите й са прозвучали достатъчно убедително. Тя разбираше, че Моли отново потъва в апатия и депресията е неизбежна.

— И тогава ще отида в онзи салон и ще обиколя най-добрите ресторанти в Ню Йорк. — Моли замълча и поклати глава. — Вие с Джена сте страхотни приятелки, но мисля, че бъркате фактите с фантазиите. Боя се, че участта ми е предрешена.

— Моли, довечера имам репортаж и трябва да вървя да го подготвя. Моля те, не изхвърляй нищо. — Фран погледна надолу към канапето. Снимките бяха пръснати по дамаската. Гари Лаш присъстваше навсякъде.

Моли забеляза, че гледа към тях.

— Преди да дойдеш, с Джена се бяхме отдали на спомени. Четиримата наистина сме имали чудесни моменти или поне така си мислех аз. Бог знае какво си е мислил навремето любящият ми съпруг. Сигурно нещо от рода на „О, божичко, поредното излизане със степфордската съпруга.“

— Престани, Моли! Престани да се самоизмъчваш.