Едгар Уолъс - Фантома на Лондон

Морис кимна с глава.

— Нужно ли е да вечерям с вас тази вечер? И сега никой няма да ни пречи и можем да поговорим съвсем спокойно.

— Вие забравяте, скъпа Мери, че тук има хора, които могат да подслушат разговора ни — започна той със сподавен шепот. — Аз ви обичам, Мери!

— Какво искате да кажете с това? — прекъсна го тя със сериозен глас. — Искате да кажете, че толкова ме обичате, че искате да се ожените за мен?

— Ами… разбира се — избъбри той смутен. — Аз съм влюбен във вас, но не мога да се реша да се оженя на тези години. Всъщност, женитбата е една подробност, която за двама души, които се обичат от сърце, няма никакво значение.

— Значи, доколкото разбирам, вие нямате никакво намерение да се ожените за мен? — каза Мери спокойно. — Правилно ли съм ви разбрала?

Тя стоеше близо до него, а в очите й се четеше едва сдържан гняв. Никога не беше изглеждала толкова красива.

Той я сграбчи в обятията си и тя с мъка се освободи от него.

— Сега всичко ми е ясно — гневно извика Мери. — Знайте, че няма да дойда на вечеря.

Майстер продължи с тих глас.

— Нима не разбирате, скъпа Мери, че желая единствено вашето щастие, искам да напуснете онази ужасна малка квартира, в която живеете сега. Знаете какво е направил вашият брат. Сега той е свободен, но в случай на ново обвинение не забравяйте, че той ще трябва да излежи и старото, и новото наказание. Представете си само, че предявя обвинение към него за подправяне на чека. Давате ли си сметка, че това би означавало седем години каторга за него, плюс още две и половина от старото наказание. Това прави девет години и половина. Когато го видите отново, младостта ви ще е отминала.

Морис видя, че Мери стоеше бяла като платно и всеки момент щеше да припадне.

— Може би вече гледате по друг начин на нещата — продължи той.

На лицето й беше изписано, че е готова на всякакви жертви, само и само да спаси брат си.

— Нима не съществува друг начин, Морис? — започна тя със слаб глас. — Кажете само какво бих могла да направя за вас. Готова съм да стана ваша икономка, прислужница даже, ще бъда най-добрият ви приятел, стига само да пожелаете.

Морис се усмихна.

— Скъпа, Мери, вие ставате сантиментална, необходими ли са толкова приказки само защото съм ви поканил да вечеряте с мен.

— А ако попитам Джон?…

— По-добре не го намесвайте — прекъсна я той. — Ако го попитате, той ще дойде тук и ще започнат още по-мелодраматични разговори… А ако това стане, ви предупреждавам, че ще позвъня в полицията, а това ще бъде гибелно за него. Надявам се, че разбрахте много добре за какво става дума.

Тя печално кимна с глава.

В пет часа Морис Майстер й каза, че може да си отива. Главата я болеше много и не беше в състояние да работи: буквите танцуваха пред очите й. Мери с облекчение излезе на улицата. Беше паднала гъста мъгла, така характерна за Лондон през това време на годината, и тя не виждаше нищо на няколко крачки пред себе си.

Хрумна й да разкаже всичко на Алън, но после помисли, че ако Морис узнаеше за това, с брат й беше свършено.

Може би щеше да разкаже всичко на Джон, но той не беше вкъщи. Беше й написал бележка, че е на гости в един от бившите им съседи.

Уморена и огорчена, Мери влезе в стаята си и тъкмо щеше да си ляга, когато при нея се появи прислужницата и й съобщи, че я търси един господин с черна брада.

Мери изтича бързо в антрето.

— Не се познаваме добре — започна човекът, който стоеше на вратата. Това беше самият инспектор Блис.

Сърцето й се сви от неясна тревога: тя недоумяваше какво прави тук този детектив от Скотланд ярд. Може би Морис го беше изпратил, за да арестува Джон…

— Влезте, моля ви се — каза тя с треперещ глас.

Блис влезе в стаята, без да вади цигарата от устата си, и с уморен жест свали шапката си, като че ли и тази проста вежливост му струваше огромно усилие.

— Брат ви днес или вчера е пуснат от затвора — започна направо той.

— Вчера. Едва от снощи е у дома.

За нейно голямо учудване той не каза нищо повече за Джон, а извади от джоба си сутрешен вестник и като го сложи пред нея на масата, й показа един материал, поместен на първа страница. Мери го прочете.

— Какво означава това? — попита тя.

— Точно това исках да ви попитам и аз. Материалът несъмнено е поместен от Фантома и е предназначен за жена му или обратното. Използван е шифър, който е бил оставен тук, във вашата квартира, миналата седмица. Моля ви, ако знаете нещо за него, разкажете ми.

— Много съжалявам, че не съм в състояние да изпълня молбата ви, господин Блис — отговори Мери, — но този шифър беше откраднат и аз мислех, че…