Едгар Уолъс - Фантома на Лондон

Той тръгна обратно към автомобила и Грин с присъщото си любопитство през цялото време се стараеше да разпознае скритото му лице. Никога не беше виждал на дневна светлина лицето на полковника. Той идваше нощем с прихлупена над очите шапка и облечен с широко палто. Струваше му се, че клиентът му е с брада, но досега не му се беше удало да надникне зад вдигнатата яка и да се увери в това.

— Ако се върнем отново на Фантома — започна Грин.

— Грин! Не знам нищо за този Фантом, освен че е много опасен човек. Страшно е дори само да се мисли или да се говори за него. Съсредоточете се върху самолетите, те са по-безопасни.

Един ден, докато вървеше по улицата, Сем Хекит видя плакат, който възхваляваше живота в източните прерии на Канада. Оттогава не го напускаше мисълта да емигрира в тази страна и там да започне да се занимава с фермерство.

Обаче за такова едно пътуване му трябваха пари, а за закупуване на земя — още повече. Отношенията му с Майстер ставаха все по-обтегнати и той реши, че няма да е голям грях, ако напусне дома на господаря си, като отнесе със себе си няколко скъпи предмета. Най-много го съблазняваше металната кутийка, в която Майстер държеше парите си. Сумата, която се намираше във второто чекмедже, винаги беше значителна. Не трябваше да се губи време — Хекит започваше да се озлобява срещу Майстер, който като че ли нарочно не го оставяше никога сам вкъщи.

Най-после той избра подходящия момент — Морис беше седнал на рояла и изглежда беше забравил всичко наоколо. Хекит пристъпи към изпълнение на плана си, но точно в този момент музиката изведнъж спря и Сем видя, че господарят му е заспал на рояла.

Хекит имаше голям опит в тези работи, ето защо беше направил някои приготовления: беше закачил една жица за решетката на прозореца, която Майстер наскоро беше поставил за по-голяма сигурност на жилището си. Ако дръпнеше тази жица, той можеше да освободи прозореца от решетката и по такъв начин лесно да се вмъкне през него, без да бъде забелязан. Точно този план той приведе в действие и наистина скоро се озова в стаята.

Първото нещо, което направи, беше да угаси електричеството. Огънят на камината хвърляше съвсем слаба светлина, но това беше достатъчно за Хекит, който беше свикнал на такъв „нощен труд“.

Стигна до масата, напипа второто чекмедже и с отвертката, която винаги носеше със себе си, леко го отвори.

Сем веднага намери кутийката и парите, но не се задоволи само с тази плячка. Отдавна беше хвърлил око на среброто и реши да вземе няколко неща с по-голяма стойност. Беше си приготвил малък куфар и набързо започна да го пълни с вещи, след което предпазливо започна да отстъпва към прозореца.

Хекит беше точно до тайнствената врата, чието значение така и не беше разбрал, когато чу слаб звук и замръзна на мястото си. Помисли, че шумът може да е от въгленче, паднало от камината. Изведнъж почувства студена и силна ръка, която го хвана за лакътя. Сем стисна зъби и задържа вика си. Със силно движение той успя да се освободи.

Кой би могъл да бъде?… Не различаваше нищо, но чуваше нечие учестено дишане. Сем се спусна към прозореца и след секунда беше на свобода. Спусна се да бяга, без да се обръща, защото чувстваше, че е избегнал смъртна опасност. Сети се само за едно обяснение: Фантома беше дошъл за Майстер…

На следващия ден вечерта Алън Уембъри беше у Майстер по негова покана. Морис беше много разстроен.

— Извинете, че трябваше да ви обезпокоя, инспекторе — започна той.

Алън седеше мълчаливо.

— Работата е там, че аз трябва да изпълня много тежък дълг!… Много тежък!… Да ви призная, правя това с огромно нежелание, но нямам друг избор!

Алън пак не каза нищо и остави Майстер да разкаже какво го измъчва.

— Касае се за Джон Ленле… Вие разбирате колко ми тежи това, Уембъри!… Полицията ме подозира, напълно неоснователно, но все пак…

Алън недоумяваше докъде ще стигне Морис с това предисловие.

— Вие сам разбирате, че не мога да рискувам — продължаваше Майстер. — Може би преди няколко седмици бих поел известен риск заради Мери… т.е. госпожица Ленле… Но сега просто се страхувам… И ако зная, че се готви престъпление, то съм длъжен да предупредя…

Алън чак сега разбра. Но продължаваше да мълчи.

— Нали разбирате? — нервно попита Майстер.

— Давайте нататък? Какво престъпление подготвя Ленле?

Майстер въздъхна дълбоко.